— Седнете! — предложи Кортейо, като бутна един стол към госта.
— Не — отказа онзи, скръсти ръце на гърдите, стрелна испанеца с пламтящите си очи и продължи: — Аз ще говоря прав. Тъй като имаш свидетел, без да си ме питал за разрешение, нека бъдем кратки. Имаш ли парите?
— В брой всъщност не.
— Тогава ние свършихме.
Индианецът се обърна студено и поиска да си върви. Но Кортейо го улови за ръката и помоли:
— Останете за миг, сеньор, и изслушайте обяснението ми! Казах, че нямам парите в брой, защото кой в днешно време ще е толкоз лекомислен да държи един милион под ръка! Аз имам имения, всяко от които е много по-ценно. Продам ли едно, ще имате парите. Подаря ли ви го, ще го оформим така, сякаш сте го купил от мен. Какво избирате?
Индианецът го бе изслушал полуизвърнат, сега се обърна.
— Имаш ли правото да продаваш или подаряваш имения?
— Да.
— Ти ли си собственикът?
— Не, но аз имам широки пълномощия от граф Родриганда да правя каквото ми е угодно.
— Това си е ваша работа, но аз не искам да купувам или да ми се подарява хасиенда, която по-късно ще трябва да връщам. Сбогом!
Алварес отново се обърна и този път Хосефа беше, която го спря.
— Почакайте, сеньор! Аз ще уредя тая работа.
Индианецът се усмихна подигравателно и отвърна нетърпеливо:
— Какъв смисъл от безполезни думи! Как може една жена да уреди нещата, след като мъжът, който трябва да го стори, няма пари! А тъкмо парите са онова, от което се нуждая.
— Вие ще ги имате!
— Кога? — запита онзи студено.
— Когато поискате.
— Един милион?
— Не, пет милиона.
Алварес отстъпи удивено.
— Сеньоритата не е с ума си!
Баща й също я изгледа с безкрайна изненада. Без да се обърка, тя продължи:
— Искам да се изразя по-ясно. Моят баща ви е обещал един милион, сеньор. Той искаше да ви го изплати тук на тази маса. Вие можехте да го приберете лесно, без особен труд. Сега аз ви предлагам четири милиона в повече, но поставям условия: да отидете сам да си ги вземете и да сдържите обещанието си към моя баща.
— Къде се намират? — запита припряно Алварес.
Индианецът отново бе застанал със скръстени ръце пред двамата и впи пронизващ поглед в девойката, която продължи да говори:
— Има две лица, които са си навлекли моето отмъщение. Те трябва да умрат или най-малкото да изчезнат в далечните планини, където вие сте повелител. Те са баща и дъщеря. Имат пет милиона в брой и живеят тук в града. Зная мястото, където се намира сумата, както и начина, по който човек може да я пипне. Вие ще отидете да си вземете парите. Прибирате и въпросните лица и изчезвате. Когато това ви се удаде, ще приемете, че татко ви е платил своя милион и удържате честно думата, която сте му дал. При тези две условия ще ви кажа кои са лицата и кое място имам предвид.
— Demonio, разбирам какво имаш на ума си! — възкликна Кортейо. — И си сигурна, че тази чудовищна сума се намира там?
— Напълно. Та нали познаваш моята шпионка.
Тогава индианецът сложи ръка на рамото й и произнесе с дълбок глас:
— Сеньорита, Пантерата на Юга никога не се оставя да го измамят, още по-малко някоя жена. Излъжеш ли ме, ще те убия!
— Сторете го! — отвърна Хосефа, поглеждайки го в алчно проблясващите очи. — Аз съм уверена в моите неща.
— Е, добре, щом за някой едно отмъщение е по-ценно от пет милиона, човек може да му се довери. Съгласен съм със сделката и приемам условията.
Ето че най-после й бе провървяло. Бледожълтите й страни поруменяха от радост. Но за по-сигурно все пак запита:
— Вземате бащата и дъщерята с вас?
— Да — потвърди индианецът.
— Давате разписка на моя баща за милионите и ще го подкрепите да стане президент?
— Да.
— Дайте си ръката и се закълнете!
Алварес подаде ръка на двамата и обеща с твърд глас:
— Заклевам се и ще удържа думата си, стига да си казала истината. А сега ми кажи мястото, сеньорита!
— Познавате ли лорд Дридън, англичанина?
Индианецът наостри слух. Устните му леко се открехнаха и между зъбите излезе тих, просвирващ звук.
— При него ли са? — попита той.
— Да. Изглеждате изненадан. Може би искате да отстъпите, сеньор?
— Не. Говори по-нататък!
— Зимникът на неговия дом има три отделения. Отпред е продоволственият склад, после винарната и накрая помещението с парите. То е малко и заключено с желязна врата. Съдържа железни сандъци с пари. Ключовете за него и за всички предходни помещения се намират в секретното чекмедже на нощното шкафче в спалнята на Дридън. Това е всичко, което знам и имам да кажа.