Выбрать главу

Той нахлупи непромокаемата си моряшка шапка, която носеше дори и когато се намираше в родния край и напусна стаята. Като прекосяваше малкото стопанство, срещна Стернау, излязъл с намерение да се поразходи из гората. Кормчията сне шапка за поздрав. Стернау отвърна и като видя, че другият иска да го заговори, спря.

— Извинете! Вие ли сте хер доктор Стернау? — запита Унгер.

— Да — гласеше отговорът.

— Имате ли време за едно известие, което на всяка цена трябва да доведа до знанието ви?

— Да. Вие, разбира се, сте кормчията Унгер, бащата на нашия малък Курт?

— Отгатнахте, хер доктор. Пристигнах едва днес.

— Вашата работа за лекар ли е?

— Не. Отнася се до пребиваването и преживелиците ви в Испания!

— Я гледай ти! — възкликна удивено Стернау. — И вие ли бяхте в Испания?

— Не, но по време на последното си морско пътуване случайно узнах нещо, което е от голямо значение за вас.

— Заинтригувате ме! Всъщност исках да направя една малка разходка, но ние и тук имаме достатъчно свеж въздух. Да поседнем на тази пейка!

Двамата се настаниха един до друг и кормчията започна да разказва:

— Бяхме хвърлили котва във френското пристанище Нант. До нас бе акостирал един испанец, капитан Ландола, с кораба си «Ла Пендола». Той се представяше за морски търговец, но аз скоро заподозрях в негово лице прикрит пират. В една малка пристанищна кръчма неволно подслушах двама от хората му. Единият разказваше на спътника си как по заръка на някой си Гаспарино Кортейо отвлекли един мъж, който все още се намирал на кораба.

Колкото повече напредваше кормчията в разказа си, толкова по-голямо ставаше напрежението, с което го слушаше Стернау. Накрая подскочи и извика развълнувано:

— Хер, вие едва ли подозирате колко е важно за мен това разкритие. Казахте, че името на капитана на кораба е Хенрико Ландола?

— Да. Корабът му се нарича «Ла Пендола», което в превод означава «Перото». Но това сигурно е само маска. Обзалагам се, че «Ла Пендола» не е нищо друго, освен разбойническият кораб «Лион», който прави несигурни африканските и източноамериканските морета.

— Но тогава онзи Хенрико Ландола не е никой друг, а капитан Грандприз?

— Възможно! Но аз още не съм свършил с разказа си. Единият от двамата моряци попита какво ще прави капитанът с пленника, на което другият отвърна, че навярно ще се отправи по същия път, като оня, когото взели преди няколко месеца от Мексико.

Стернау се ослуша изумен.

— От Мексико? Нищо повече ли не чухте за този мъж?

— Нищо повече от онова, което спомена морякът. Той каза, че в действителност го съжалявал, понеже човекът трябва да бил граф или нещо подобно.

— Не беше ли споменато името?

— Напротив! Матросът го нарече «стария Фернандо». По онова време те обиколили кап Добра Надежда и плавали нагоре покрай бреговете на Източна Африка до Сейла, където го свалили от кораба и продали в Харар. Разказвам ви тази история, защото между двата случая съществува поразителна прилика. И двата пъти в играта е бил замесен по един Кортейо.

При тия думи очите на Стернау като че отведнъж се отвориха. В ума му мълниеносно изплува споменът за онова, което му бе разказал Жак Тардо, съкилийникът в Барселона, малко преди смъртта си. Още тогава трябваше да се сети при споменаването на името «Фернандо» за брата на граф Мануел, който бил починал в Мексико. Сега когато узна, че капитанът на «Лион» и «Ла Пендола» е едно и също лице, за него вече нямаше никакво съмнение, че граф Фернандо не е мъртъв, а отвлечен от Ландола. И ако все още имаше някакво колебание, забележката на кормчията, че и в двете отвличания е участвал по един Кортейо, го премахна. Нотариусът Кортейо вероятно не бе съпричастен в този случай, ала Стернау знаеше, че управителят на мексиканския граф също се казва Кортейо и е брат на испанския адвокат, с когото той си бе имал работа. Като се отърси с мъка от бурните мисли, той продължи да разпитва:

— Друго нещо за този човек не знаете ли?

— Не.

— Нямате ли представа накъде е отплавал «Ла Пендола» от Нант?

— Чух, че възнамерявал да акостира в Капщад, но понеже става дума за пират, работата е съмнителна. Знаете, че този вид кораби не се придържат към определен курс. Морският разбойник плава натам, където очаква да се появи плячка.

— Не би ли могло да се узнае оттук къде е пристанал или е бил видян «Ла Пендола»?

— О, да, но една такава информация е свързана със значителни разходи. Обърнете се към Берлин и запитайте съответните консули! Ще получите известия, въпреки че ще мине доста време.