— А ако помоля допитването да стане телеграфически?
— Тогава ще стане много по-бързо, но и ще коства повече средства. Но да речем узнаете в кое море се намира «Ла Пендола», какво ще ви помогне това?
— Ще издиря проклетия кораб и ще освободя пленника!
— Неговото освобождаване от значение ли е за вас?
— От огромно значение! По-късно ще ви разправя всичко подробно. А сега кажете, обвързан ли сте някъде?
— Не.
— Наемате ли се да водите кораб? Най-вероятно малка парна яхта?
— Да, стига да имам на разположение благонадежден машинист. Аз имам капитански патент за далечно плаване.
— Би ли могла да се мери една такава яхта с «Ла Пендола» в открито море?
— Всички дяволи, това не е лесен въпрос! Тя трябва да притежава няколко добри топа, да е надеждно построена, а екипажът да се състои от храбри момчета.
— Значи го считате за възможно?
— Колко би струвал според вас един подобен съд?
— Сто и двадесет хиляди марки без въоръжението.
— Може ли да се закупи подходящ?
— Хм, много трудно. Подобни средства се строят само за лично ползване. Това са увеселителни корабчета за милионери, а за един такъв паралия си е направо позор да продаде яхтата си. Впрочем някой употребяван съд едва ли ще ви свърши добра работа. Вие се нуждаете от свястна морска риба, специално построена за вашата мисия. А и съоръженията трябва да са съобразени с тая цел.
— Къде строят най-добре?
— Бих ви препоръчал прочутите корабостроителници на град Грийнок, при устието на Клайд.
— Значи в Шотландия?
— Да. Ще трябва да отидете лично.
— Но аз не съм много вещ в тази професия. Не бихте ли се съгласил да ме придружите, в случай че приема съвета ви?
— На драго сърце, хер доктор!
— Е, добре, тогава ще помисля. Моята сестра, която много обича съпругата ви, ме запита дали не бих проявил наклонност да ви заема някаква сума, която да ви направи самостоятелен в морето. Ако си поръчам яхта, наистина няма да станете собственик, но все пак ще бъдете неин капитан. След като постигнем целта си, на драго сърце ще продължа да се грижа за вас. А сега искам да повървя малко из гората. Онова, което ми разказахте, е толкова важно, че се нуждая от усамотение да поразмисля. Довиждане, кормчия!
— Довиждане, хер доктор!
Те си подадоха ръка и се разделиха.
Следобед в замъка Райнсвалден пристигна една кола. В нея седеше прокурорът. Той първо се отби в малкото стопанство при семейство Унгер и предаде един коледен пакет за Курт, който изглежда бе легнал на сърцето му. След четвърт час нареди да доложат на Стернау за него и бе сърдечно приет.
— Новини ли носите? — попита лекарят.
— Да, и се радвам, че имам възможността да ви ги донеса непосредствено преди Коледа.
Чиновникът запали пура и продължи:
— Осведомих се по някои въпроси относно семейство Родриганда. Графинята напълно се признава от закона. Обърнах се към испанския пълномощен министър. Не могат да й отнемат и пфениг от нейната наследствена част. Освен това изпратих в Барселона един от нашите най-добри детективи.
— Колко любезно и съобразително от ваша страна! Разноските, разбира се, поемам аз.
— За тези неща ще говорим по-късно. Детективът същевременно има заръката да наблюдава внимателно замъка Родриганда.
— Това е добре и може да ни бъде от голяма полза, защото дон Мануел иска засега да изчака в Германия резултата от издирването на сина му.
— Как? Нима вашият бъдещ тъст няма да вземе незабавни мерки срещу онзи подхвърлен наследник?
— Не. Не би могъл, дори и да иска.
— Изяснете се по-добре, ако обичате!
— Свързано е с правото на собственост върху Родриганда.
— Не ви разбирам. Какво би могло да попречи на дон Мануел…
— Ще ме разберете, като ви кажа, че замъкът и графство Родриганда не са свободен имот, а фамилен, майорат, който преминава на дялове към потомците веднага щом навършат двадесет и една години. Това означава, че двамата притежатели съвместно разполагат с него и пак само двамата могат да се жалват. Кажете сега кой е следващият правоспособен мъжки наследник!
— Без съмнение истинският дон Алфонсо, наричан при разбойниците Мариано и представил се в Родриганда като Алфред де Лотрьовил. Предлагам временно да го наричаме Мариано, тъй като не знаем името на измамника.
— Така казвате вие! А доказателствата? И освен това първо трябва да намерим Мариано, за да бъдат претенциите му валидни. Трудността идва от туй, че Алфонсо е признат пред закона за редовен наследник, по-точно казано настоящ съпритежател на фамилния имот. Оттук пък следва юридическият абсурд, че за да може дон Мануел да заведе дело срещу Алфонсо, трябва да има съгласието на самия Алфонсо като законен съпритежател…