Въпреки първоначалния си отказ, Стернау бе принуден да приеме поканата. Жената на адвоката с голяма радост узна кои са чужденците и направи всичко възможно престоят им да е по-приятен. Немецът разказа преживелиците си и в резултат бе обсипван с любезности. Той научи, че лорд Дридън продава яхтата, тъй като се очертаваше пребиваването му в Мексико да бъде продължително и при това положение тя не му бе необходима. Стернау я получи за сравнително Малка сума.
Екипировката и събирането на екипажа не им създадоха проблеми. Последният включваше освен Унгер, четиринадесет матроси, няколко машинисти и огняри. Моряците се обръщаха към досегашния кормчия Унгер с «капитане» и Стернау като собственик потвърди титлата. Името «The Floods» на яхтата бе променено на «Розета».
Адвокатът помогна при закупуването на провизиите и мунициите за оръжията. Понеже се касаеше за преследване на пирати, бяха необходими и няколко топа. По тази причина на «Розета» бяха монтирани шест бордови и две въртящи оръдия — едно на предната палуба и едно на кърмата.
Яхтата развиваше скорост осемнадесет мили в час и за това време се нуждаеше от около два центнера въглища. Ето защо се налагаше често да се пристава и се подновяват запасите от въглища.
Скоро се спуснаха по течението на Клайд и се отправиха в морето към цел, която още никой не можеше да определи. Засега само се предполагаше, че капитан Ландола трябва да се търси по западното крайбрежие на Африка.
Пътуването по толкова опасния Бискайски залив, наричан от мореплавателите Моряшкото гробище, мина благополучно, след което последователно акостираха за сведения на Азорските, Канарските и островите Зелени нос, но не успяха да научат нищо. Оттам Стернау отплава към Света Елена, където искаше да попълни запасите си от въглища и тук най-сетне попадна на първата следа. Капитан Ландола отново се бе отбил тук със своя «Ла Пендола», за да вземе вода и отплавал на юг. Нови сведения можеха да се очакват в Капщад, поради което Стернау взе курс към кап Добра Надежда.
Яхтата «Розета» се намираше на няколко градуса северно от този нос. Беше ранно утро, когато капитан Унгер влезе в каютата на Стернау и доложи, че на запад се вижда тримачтов кораб. На борда се намираше един негър, бивш моряк на Ландола, на когото Унгер случайно се бе натъкнал в един пристанищен град и вербувал за «Розета». Негърът имаше много остро зрение и бе открил кораба от мачтата, преди Унгер да го е забелязал с далекогледа.
— «Ла Пендола» ли е? — попита Стернау.
— Все още не може да се каже — отвърна Унгер. — Но по разположението на платната изглежда търговски. Ще се насоча към него.
Отидоха на палубата и взеха далекогледите. След няколко минути забелязаха, че тримачтовият държи същия южен курс като техния, но те плаваха по-бързо от него, тъй като освен на благоприятния вятър, който им позволяваше да използват всички платна, разчитаха и на парната тяга. Докато летяха с повишена скорост, негърът, който беше все още на марса, нададе силен вик с примес на уплаха и изненада.
— Какво има? — извика Стернау нагоре.
— Още един кораб, масса! — отговори черният. — Но не може да се види добре, има черни платна.
— Черни платна? — попита бързо Унгер. — Това е корабът на Ландола и никой друг!
Той отправи далекогледа натам, където сочеше протегнатата ръка на негъра и видя втори кораб, който се приближаваше под пълни платна към първия. Поради тъмния им цвят трудно се различаваше.
— Той е наистина! — произнесе накрая Унгер възбудено.
— Не се ли заблуждавате? — попита Стернау.
— Не. Умен е тоя негодник Ландола. Има два комплекта платна. За пристанищата окачва белите, а в открито море плава под черни. Смяната изисква огромен труд, но това не го плаши, понеже му носи голяма сигурност. Както изглежда е хвърлил око на търговеца и се насочва право към него.
— Тогава да му отидем на помощ! — възкликна Стернау. — Най-сетне, най-сетне ми падна тоя Ландола и се надявам, че няма да ми се изплъзне!
Капитанът поклати умислено глава.
— Нека не забравяме, че малката ни яхта може да излезе срещу пирата само в краен случай. Нашата задача е да го улучим в борда. Вярно че при една битка в открито море можем да му причиним големи щети, но в ръцете ни няма да падне. При все това се надявам, че търговецът ще се брани и тогава ще бъдем двама срещу един. Ще наредя да спуснат платната и да се движим само с пара, та да ни забележат колкото може по-късно.