— Тъй, тъй! — извика Унгер. — А сега ги угостете с картеч! Никой не бива да се върне на борда!
Така и стана и за Ландола не бе трудно да разбере, че малката яхта е далеч по-опасен противник от английския тримачтов. Беше застанал до кормилото и трепереше от ярост, а през въздуха ясно долиташе гласа му.
— Хвърляйте ръчни гранати! — изкомандва. — Да натрошим това джудже!
Стернау се показа иззад защитния матрак и се провикна нагоре:
— Хенрико Ландола, много поздрави от Кортейо от Родриганда!
Разбойникът пребледня. Видя, че е демаскиран и изрева:
— Гранати! Бързо! По-скоро! Тоя негодяй не бива да ни се изплъзне!
Унгер пусна в ход машината и изтегли яхтата на достатъчно разстояние, за да бъде недосегаема за ръчните гранати. Но сега пък бяха застрашени от дулата на пиратските топове. Ето защо Унгер легна пред кормилото на неприятеля, където го заплашваха само кърмовите оръдия, и опита да го разруши с оръдеен огън. Успееше ли, пиратът тутакси ставаше небоеспособен. Хенрико Ландола схвана опасността и вдигна платна, за да издъни с таран яхтата. Тя обаче пъргаво го отбягна.
През това време англичанинът също не бездействаше. Той наистина бе неколкократно по-безопасен, но и неговите гюлета бяха оставили значителни следи. Принуден да разпределя внимание й сили, пиратът се оказа в крайно неизгодно положение. За абордаж на търговския кораб вече не можеше и дума да става и тъй като сега яхтата отправяше всичките си изстрели към кормилото му, заплахата да стане негоден за бой бе напълно реална. Той вдигна платна и изстрелвайки бордовите си оръдия по корпуса на англичанина, се понесе по вятъра.
На борда на търговския съд се надигнаха радостни възгласи и когато яхтата приближи и пристана до бордовата стълбичка, бе поздравена със сърдечна благодарност.
Стернау и Унгер се качиха на борда на спасения кораб.
— Това се казва навременна помощ, сър! — викна капитанът и им подаде ръка. — Вашата яхта е страшен малък герой.
— И вие самият не сте страхливец, сър! — отвърна Стернау.
— Pshaw, аз само си изпълнявам дълга! Но съм любопитен все пак дали пиратът ще ме нападне отново.
— Най-вероятно ще се откаже, защото и тогава бих ви правил компания.
— Охо, ама това звучи, сякаш възнамерявате да ме придружите.
— Не вас, а него ще придружавам. От седмици търся тоя нехранимайко и сега вече няма да го изпускам из очи.
— Наистина ли! — попита капитанът учуден. — Да не би да имате някоя сметчица за уреждане с него?
— Точно така. Бихте ли ми оказали една услуга?
— На драго сърце.
— Тогава уведомявайте във всички пристанища, че сте се бил с «Лион», капитан Грандприз, но че тези имена са фалшиви. Корабът се казва «Ла Пендола», а капитанът е испанец на име Хенрико Ландола. Така ще могат да го заловят. Аз ще давам вид, че плавам във вашия килватер към Капщад. По този начин той ще се почувствува сигурен и няма да предположи, че ще го следвам.
— Но каква работа имате с него, сър?
Стернау разказа дотолкова, колкото сметна за необходимо и се върна на яхтата, която пое на юг, докато пиратът държеше курс на югозапад. Когато той се бе отдалечил толкова, че яхтата не можеше да бъде забелязана от горната му палуба и с най-силния далекоглед, Унгер обърна в същата посока.
След получения порядъчен урок, Ландола разбра, че намерението му да плячкоса търговския кораб и яхтата е неосъществимо и избяга. Онзи «поздрав от Родриганда» бе пълна загадка за него. Човекът, който му бе извикал, явно бе някой добре осведомен враг. В това нямаше никакво съмнение, ала Ландола не можеше да се досети кой би могъл да е. Все пак си каза, че яхтата се отправя към Кап, за да направи донесение, поради което взе някои предварителни мерки. На самия него се налагаше да отиде до Капщад и получи оттам едни сведения, които преди няколко дни още не бяха пристигнали, но не биваше да се оставя да го видят, тъй като яхтата при всички случаи щеше да акостира там преди него. По тая причина се държеше далеч на запад от редовния морски път, за да не го срещне някой съд, сетне се отправи на юг и на няколко морски мили пред ширината на Капщад обърна на изток.
Когато се намери на тази ширина, беше нощ и следователно можеше да приближи незабелязано брега. При първия утринен светлик откри една усамотена бухта и хвърли котва, без някой да го види. После написа писмо до своя агент в Капщад, комуто имаше пълно доверие и чиято задача бе грижливо да съхранява пристигащите за него в Капщад преписки. Връчи го на двама от хората си, които се качиха на малка платноходка, вдигнаха платното и отплаваха за Капщад. Когато пристигнаха необезпокоявани до града, единият остана в лодката, а другият се упъти към агента и му предаде писмото.