— Цяло щастие, че сте се скрили — рече онзи, когато привърши с четенето. — Снощи тук пристана с яхтата си някакъв немец и направи донесение, че капитан Ландола и пиратът Грандприз са едно и също лице.
— Още ли е тук? — попита човекът.
— Да, взема въглища.
— Как се казва?
— Стернау. А името на капитана на яхтата е Унгер. Губернаторът свика всички агенти, за да ги предупреди да избягват и писмени контакти с Ландола. Всякаква кореспонденция, имаща отношение към него, да бъде незабавно предавана на властите. Аз също съм принуден да бъда предпазлив. Сведенията, които получих вчера, наистина ще ви предам, но в близко време няма да се осмеля да направя нищо повече.
Агентът връчи на човека едно отворено, но затова пък шифровано писмо. Матросът се отдалечи. Той беше получил нареждане от Ландола да събере подробни сведения за яхтата и сега се отправи към онази част на пристанището, където бе хвърлила котва. Не беше стигнал още дотам и срещна един мъж, който като го видя, спря замислено, след което се обърна и побърза да го настигне и спре. Непознатият носеше униформа на високопоставен моряк.
— Хей, момче — подвикна му, — от кой кораб си?
— От американския там отвън — бързо се окопити пиратът и посочи един американски бриг, край който беше минал със спътника си на идване в пристанището.
— Така, така — рече другият със съмнение. — Струва ми се, че съм те виждал на друг кораб. Познат ли ти е Фуншал?
— Да.
— Кога си бил там?
— Преди доста години. Тогава служех на един френски кораб.
— Тъй ли? В такъв случай сигурно познаваш дългата, мършава Майка Дри?
— Не мога да се сетя. Беше толкова отдавна.
— Хм, мисля, че те видях там не толкова отдавна. Не си ли служил известно време на «Jeffrouw Mietje»?
— Никога.
— Тогава навярно се заблуждавам. Наистина си мислех, че отскоро си на «Ла Пендола» с капитан Ландола.
— Не познавам такъв човек и всъщност нямам никакво време. Остани със здраве!
Пиратът продължи пътя си, но на близкия ъгъл спря за миг и предпазливо се огледа. Видя, че непознатият го следва. Положението му ставаше опасно и той реши да не се задържа повече. Насочи се бързо към йолата[3], с която веднага напусна града.
Непознатият, разговарял с него, не бе някой друг, а Унгер, който се бе запътил към пристанищния инспектор, понеже «Розета» беше приключила с товаренето на въглища и искаше отново да отплава. Той много добре си спомняше физиономията на човека и се изпълни с подозрения. Последва го отдалеч и когато онзи се отблъсна от сушата, побърза да се върне на яхтата при Стернау.
— Хер доктор, виждате ли йолата, която излиза от пристана? — попита той. — В нея седят двама души, единият от които до неотдавна още служеше на «Ла Пендола». Той ми каза, че е от американския бриг там отвън в рейда, но аз не му вярвам, тъй като йолата няма американска конструкция. Тук сигурно има някаква следа. Спуснете лодката и наредете на двама души да го последват, но така, че да не усети нищо. Самият аз бих го сторил, ако не се налагаше да отида до пристанищната служба.
Унгер напусна кораба, а Стернау изпълни съвета му. Той скоро забеляза, че йолата не пристава до американския бриг, а го подминава. Ето защо нареди на четиримата добри гребци и един кормчия да седнат в лодката и потеглят след йолата, но да не се оставят да бъдат забелязани. Морето наистина беше спокойно, ала вълните все пак бяха достатъчно високи да прикриват движещата се без платно лодка. Платното на йолата обаче светлееше отдалеч.
Двамата пирати се движеха с добър ход. Не беше необходимо да гребат и те си седяха на пейката. Имаха попътен вятър и за късо време стигнаха до «Ла Пендола». Капитан Ландола прие мълчаливо писмото и отиде в каютата да го дешифрира. То гласеше:
«Доктор Стернау, когото бяхме наредили да затворят в Барселона, е след вас. Знае всичко.
Кортейо»
Адвокатът беше получил чрез шпиони тези сведения от Райнсвалден и сметнал за необходимо веднага да уведоми капитана. Беше разпратил същото съобщение до различни пристанища, в които знаеше, че Ландола се отбива. Бяха въвели и използваха тайнописа отдавна. Капитан Ландола се върна на горната палуба и потърси първия си офицер.
— Наредете да вдигнат котвата! — каза той.
— Сега? — учуди се офицерът. — Не е ли опасно да се показваме посред бял ден.
— Така е, но още по-опасно е да оставаме тук. Отплаваме веднага за Западна Индия.