Офицерът знаеше, че курсът на кораба е през Индийски океан. Това бе причината физиономията му да придобие такъв слисан израз, че Ландола се видя принуден да разясни:
— Зад себе си имаме преследвач, когото трябва да заблудим. Станало е известно също така, че «Ла Пендола» и «Лион» са един и същ кораб. Налага се да променим конструкцията и такелажа и да се снабдим с други документи. И тъй, напред!
Когато корабът напусна бухтата, лодката на Стернау бе отдалечена от него на малко повече от половин английска миля и тъй като се придържаше непосредствено до брега, едва ли би могла да бъде различена. Петимата мъже следваха с поглед «Ла Пендола», докато престана да се вижда и потеглиха обратно за Капщад, но пристигнаха там доста късно, понеже бяха принудени да гребат срещу вятъра.
«Розета» чакаше с подгрят котел. Когато Стернау и Унгер изслушаха доклада и се осведомиха за маньовъра на «Ла Пендола», Унгер каза:
— Измъкна се, няма да тръгне край Кап.
— Че накъде тогава?
— Ха, трудно е да се предскаже. Трябва да се следва изкъсо. Върти ми се една мисъл, която може и да е погрешна, ама може и да не е.
Унгер закрачи напред-назад по палубата и след малко продължи:
— Сега Ландола знае, че е демаскиран. За да подсигури безопасността си, ще трябва да промени кораба и името му. И къде може да го стори? Не в някоя открита корабостроителница. По-скоро ще търси някое затулено място и най-доброто ще намери в Западна Индия, на някой малък остров, каквито се срещат със стотици сред Антилите. Мисля, че предположението ми е правилно.
— В такъв случай трябва незабавно да тръгнем след него.
— Трудна работа! Той ще избягва традиционните морски пътища и няма да е леко да се издири. Ще бъде принуден обаче да потърси Екваториалното течение и ако отплаваме натам, със сигурност ще го открием.
— Не мога да схвана мисълта ви.
— Хер доктор, вие не сте моряк! За нас също така има пътища, както за коларя на сушата. Ландола няма да ни се изплъзне, разчитайте на мен. За ваше успокоение ще отида донякъде на запад, след което ще кръстосвам между севера и юга и непременно ще го видим. Тогава ще разберем какъв курс държи.
— И незабавно ще го нападнем.
— Не става. Докато ние можем само да нараним морския разбойник, той е в състояние да ни умъртви. В случай че ни се удаде да простреляме кораба му, има лодки да спаси екипажа си. Но ако за нещастие ни улучи едно-единствено ядро, изгубени сме. Нашите две лодки не могат да поберат и половината ни хора, при това са строени за къси гребни разстояния, а не за плаване в океана.
Стернау бе принуден да даде право на опитния капитан. За кратко време «Розета» излезе от пристанището на Капщад и отплава в открито море.
Беше две седмици по-късно. В столицата Мексико едно младо момиче седеше в хамака си и държеше две писма в ръка. Едното вече беше прочела, а другото, на което сега погледът й се бе спрял, гласеше:
«Скъпа лейди Ейми!
Вие напуснахте Родриганда, когато там се разиграха странни събития и тъй като навярно желаете да узнаете тяхната развръзка, мисля, че мога да разчитам на извинението Ви, задето се натрапвам като кореспондент.
Понеже сега разполагам със свободно време, в приложението правя изчерпателно изложение на всички премеждия до днешна дата, а от края ще разберете, че Ви пиша тези редове от Вашата вила, като гост на господин Милнер. Утре ще отплавам и ако Бог пожелае, ще открия следите на господин Де Лотрьовил, който се намира като пленник на борда на „Ла Пендола“.
Тъй като вече знаете настоящия адрес на Розета, смея да се надявам, че тя ще получи няколко приятелски реда. Веднага щом се сдобия с някакъв резултат, ще ви уведомя.
Ваш покорен Карл Стернау»
Това беше придружителното писмо. Сега тя започна да чете вложеното приложение. От него узна всичко, което се бе случило в Родриганда след нейното заминаване, както и за брака на приятелката й със Стернау и това я потопи отново в мрачните мисли около неизясненото изчезване на нейния възлюбен. Колко често бе мислила за него, а сега научи, че го влачат като пленник по широкия свят, из необятния Световен океан! Защо? Какво беше престъпил? Откъде притежаваше такива ужасни врагове! Ще се удаде ли на Стернау, честния, силен, безразсъдно дързък мъж, да го освободи? Ейми се замисли и изобщо не усети кога закапаха една след друга едри бисерни сълзи от красивите й очи.
Внезапно нерадостните й мисли бяха смутени. Появи се слугинята и извести за сеньорита Хосефа Кортейо. Тя набързо избърса издайническите сълзи и още не бе имала време да сложи настрана писмата, а посетителката вече влизаше.