Двете дами се бяха запознали на една тертулия. Под тертулия в Мексико се разбира светско събиране на дами и господа, с цел разговори и развлечения. Хосефа Кортейо й бе представена и вече не можеше да се отърве от нея.
С неприятните си кукумявски очи Хосефа още от самото начало бе станала антипатична на Ейми Дридън. Ето защо англичанката не се отнасяше много любезно с нея, но тази въпреки всичко постоянно я търсеше при подобни сбирки. А вчера сеньорита Хосефа дори си измоли разрешение да посети лейди Ейми. Ейми не можеше да отблъсне молбата, без да се покаже съвсем неучтива и резултатът бе сегашното посещение.
Когато гостенката влезе, Ейми се надигна с усмивка, която наистина бе учтива, но не много любезна. Хосефа си беше очевидна натрапница, независимо, че Ейми нито веднъж не бе попитала кой и какъв е всъщност баща й.
— Простете, скъпа лейди Дридън, че ви безпокоя — произнесе Хосефа с поклон, който би трябвало да е светски, ала снагата й не притежаваше необходимата за случая грация.
— О, моля ви, бъдете добре дошла — гласеше хладният отговор.
Като се настани на предложения й стол, Хосефа продължи:
— Не бих се възползвала толкова скоро от даденото ми вчера позволение, ако едно посещение на моя баща не ми бе предоставило тази възможност. В момента той се намира при лорд Дридън.
— О, вашият баща е при моя? — запита изненадано Ейми.
— Да. Във връзка с една сделка, която иска да обсъди с него като представител на Англия. Присъединих се към него, защото се радвам да завържа истинско познанство с дама от висшето общество. В това отношение тук човек може да разчита сам на себе си.
Ейми хвърли озадачен поглед на посетителката, която съвсем не изглеждаше да е от толкова благороден произход.
— Според мен и Мексико има немалко изтъкнати фамилии — забеляза тя.
— Хм, може да е така — отвърна Хосефа с отблъскващо сбърчване на носа. — Изтъкнати действително има, но не и истински благородни. Аз като годеница на най-богатия земевладелец в Мексико трябва да бъда внимателна в подбора на приятелки.
В този момент се яви слугинята и поднесе обичайния за Мексико шоколад. Когато се отдалечи, Ейми продължи разговора с въпроса:
— Вие сте сгодена?
— Предвид някои дипломатически причини официално още не.
— О, вашият годеник е дипломат?
— Всъщност не — отвърна Хосефа с известно смущение, — но съм принудена да употребя този израз, понеже пред моя избраник в отечеството ни се открива значително бъдеще.
— В такъв случай ви желая много щастие.
— Благодаря, лейди Дридън. Слушала ли сте за графовете Де Родриганда?
— Графовете Де Родриганда? — запита смаяно Ейми.
— Да. Името изглежда ви удиви.
Ейми бързо се съвзе и отговори:
— Имам една приятелка с това име.
— Испанка?
— Да. Розета де Родриганда и Севиля. Нейният баща беше граф Мануел де Родриганда.
Кукумявските очи на Хосефа се свиха като на хищно животно. Тя попита:
— Къде се запознахте с Розета?
— В Мадрид. По-късно я посетих в Родриганда.
— Кога?
Това «Кога» прозвуча като на разпит, от което на Ейми й стана неприятно и тя импулсивно не спомена конкретна дата, а отвърна уклончиво:
— Известно време след нашата първа среща.
— Кога беше това, миледи?
Тонът на въпроса беше суров. Ейми не беше политик, не притежаваше и полицейски талант, но тя току-що бе узнала от писмото на Стернау какво се бе случило и реши да бъде предпазлива. Ето защо си позволи една малка неистина, когато отговори:
— Преди около година.
— Трябва да е било по-късно — заяви Хосефа натъртено. Ейми се изчерви, но не от срам, а от гняв заради тона, с който това момиче си разрешаваше да говори с нея.
— Кое ви дава основание за това заключение? — запита тя.
— Преди малко казахте, че неин баща е б и л граф Мануел.
— Преди година той още си беше. Едва по-късно научих, че е изчезнал. — Ейми благоразумно премълча съобщението на Стернау за спасението на дон Мануел.
— Кога?
— Днес.
— Днес? Ах, от кого, миледи?
— От един приятел.
— И кой беше този приятел?
Е, това вече беше прекалено за Ейми. Тя се надигна и каза студено:
— Сеньорита, смята ли се за учтиво тук в Мексико да се разпитва с такъв… полицейски метод за частни отношения?
Девойката с очи на кукумявка не изгуби самообладание. Тя отговори:
— Това се счита като доказателство за проява на разбирателство.
— А ще приемете ли като проява на разбирателство въпроса: Коя всъщност сте вие?