— Аз ви бях представена, миледи.
— Просто като сеньорита Хосефа…
— Името ми е Кортейо.
— Това, разбира се, узнах по-късно. А какъв по-точно е сеньор Кортейо?
— Беше секретар на граф Фернандо, а понастоящем е такъв при граф Алфонсо.
— Секретар? Значи писар! — възкликна Ейми и се отдръпна крачка назад. — Вие знаете ли какво означава английски лорд?
— Много добре.
Красивите очи на Ейми проблеснаха гневно. Тя отново пристъпи напред и запита:
— А знаете ли, че моят баща е лорд?
— Да, лейди Ейми.
— И вие, дъщерята на един писар, се осмелявате да ми се представяте и ми правите визити? На драго сърце бих позволила това и на най-простото момиче, стига то да ми допада. Вие обаче се одързостихте да ме разпитвате, както някой испански алкалд разпитва циганка. Как ви хрумна? Моля, напуснете жилището ми!
Хосефа стана тебеширено-бяла. Сграбчи мантилята[4] си, която бе свалила, и запита:
— Сериозно ли говорите, миледи?
— Да, напълно сериозно. Вашият баща роднина ли е с Гаспарино Кортейо от Родриганда?
— Да, те са братя.
— В такъв случай моето неблагоразположение към вас е било основателно. Досега винаги съм поглеждала към вас мимо волята си. Вашият чичо Гаспарино е един злодей, на чийто козни скоро ще бъде сложен край. На него дължат безумието си графът и графинята. Той нареди да бъде отвлечен един човек и препратен през морето, той … ах, вървете си! Не съм в състояние повече да ви гледам.
Ейми се обърна и излезе от стаята. Хосефа остана сама, почти вцепенена от изненада и бяс. Гневът въздействаше като парализа на крайниците й. Най-сетне се раздвижи, стисна юмруци и като ги вдигна заканително към вратата, зад която беше изчезнала Ейми, изсъска:
— Ще се разкайваш за думите си, надменно същество, и то много скоро!
След като Хосефа напусна стаята, Ейми се върна. Раздразнена от разговора с мексиканката, тя легна в хамака си и се залюля, но скоро се успокои, като си помисли за щастливия брак на приятелката си.
Не след дълго прислужницата отново влезе и доложи за лорда. Дридън спазваше етикецията дори с дъщеря си и винаги нареждаше да съобщават за него. Тя се отправи към баща си и го посрещна с целувка.
— Колко хубаво, че идваш, па! — рече.
Па е съкращение от папа, също както се съкращава мама в ма. Тази нежна форма се употребява не само в Америка, но и в Англия.
— Очакваше ли ме? — запита той.
— Не, но присъствието ти ме разведри. Бях много ядосана.
— Ти? — попита усмихнато. — На кого?
— На Хосефа Кортейо.
— Нейният баща беше тук. Той ми каза, че дъщеря му е при теб. Тя приятелка ли ти е?
— Не. Искаше да ми стане, но как ми е противна тая дъщеря на… писар.
По физиономията на лорда се изписа комично удивление.
— Как тъй изведнъж моята добра Ейми стана толкова високомерна?
— Високомерна? Не съм високомерна, нея обаче не мога да понасям. Постоянно ми се натрапва, не мога да се освободя от нея, а днес дори ми направи посещение и при това се осмели да ме разпитва за частни работи. Аз й посочих вратата.
— Точно така, както постъпих и аз с нейния баща — заяви лордът.
— Ти си го изпъдил? Защо?
— Кортейо поиска да ме измами. Чул, че имам намерение да купя имот в Мексико и неотдавна ми предложи едно голямо имение, някаква хасиенда на север, наричана «Дел Ерина», която била дадена под аренда на някой си Педро Арбелец. Днес той отново дойде да чуе решението ми.
— И ти го изгони?
— Да, защото междувременно узнах, че хасиендата принадлежи на онзи Арбелец. Кортейо няма никакви правомощия от граф Родриганда да я продава.
— Тя притежание на граф Родриганда ли е била?
— Да, а той съгласно завещанието я е подарил на Арбелец. Но защо идвам при теб, обичаш ли да пътуваш? Ейми наостри слух.
— Да, но ти го знаеш.
— Ти вече предприе сама някои дълги пътешествия. Знам, че не бива да се безпокоя за теб, ала сега все пак не ми е толкова леко да взема решение.
— Някакво пътуване ли имаш за мен, па?
— Да. Трябва да предам на губернатора на Ямайка важни документи, които са от такова значение, че не смея да ги поверя в чужди ръце. В пристанището на Веракрус лежи на котва един военен кораб, който ще ги отнесе, но не ми се ще да ги предам на капитана, понеже не е дипломат. Не виждам друго средство, освен да пратя теб. Вярно, достъпът до боен кораб за една дама е запретен, но ако пожелая, ще направят изключение.
Ейми подскочи.
— Татко, ще замина! Спокойно можеш да ми повериш пратката!
— Добре — кимна той. — Вярвам ти, мислех си само да не ти е отегчително. Но както виждам, ти си истинска англичанка, която не плаши подобна мисия. Работата обаче не търпи отлагане. Кога можеш да тръгнеш?