— Утре рано.
— В такъв случай аз ще подготвя нещата! Ще те придружа до Веракрус и отведа на кораба. Губернаторът на Ямайка е мой приятел, до когото ще ти дам да отнесеш едно частно писмо. Ще бъдеш добре посрещната от него.
На другата заран един отряд от двадесет конника ескортира купето с Дридън и дъщеря му до Веракрус. Тя бе любезно приета от командващия военния кораб. Той предостави на Ейми своята собствена каюта и след като бащата повери важните документи на дъщеря си и се сбогува, корабът напусна пристанището.
Времето беше чудесно и пътуването минаваше бързо и приятно. През деня Ейми седеше на една тента, която я предпазваше от слънчевия зной, а вечер се радваше на удивителната бистрота на Западноиндийското море, което е прочуто както с мрачната си слава, така и със своята красота.
Морето рядко показваше сегашното си великолепие. Дълбокото дъно се виждаше като през течен кристал. Мяркаха се причудливи форми на морски животни и растения. Носът пръскаше блестящата пяна на искрящи перли, а кормилото оставяше зад себе си сребърна бразда, която оживяваше и се променяше от хода на кораба.
Така премина пътуването през залива Кампече до Юкатанския пролив и след това в Карибско море. Отдясно се разпростираше Хондураският залив — а отляво остров Куба. Минаха край големия и Малкия Кайман и се доближиха до Ямайка. За да се стигне до столицата Кингстън, трябва да се мине покрай опасната плитчина Педро, която със своите коралови рифове е станала гробище за стотици кораби.
Беше предиобед. Слънцето още не се бе издигнало високо и човек можеше да спре поглед върху морската повърхност, без при това да почувства бодежи, както обикновено се получава при тези наситени със слънце ширини. Внезапно човекът от наблюдателницата съобщи за платно на хоризонта. С приближаването различиха малка парна яхта, която освен че се движеше под пара, беше издигнала и две ветрила.
Капитанът бе застанал до седналата под тентата Ейми.
— Дяволски съд — произнесе той. — Приближава с бързина, която не считах за възможна. Погледнете, миледи!
Тя пристъпи с него до релинга да разгледа по-добре яхтата. Бойният кораб даде един топовен изстрел малкият плавателен съд да легне на дрейф.
— Какъв кораб сте? — извика вахтеният офицер надолу.
— Частна яхта «Розета»! — гласеше отговорът.
— Кому принадлежи?
— На Карл Стернау от Германия!
При това име Ейми издаде вик на изненада. Тя напрегна очи и видя високата фигура на Стернау, изправена до кормилото.
— Познавате ли този мъж, миледи? — попита капитанът като чу възгласа й.
— Да, сър. Той е един от моите най-добри приятели. О, моля ви, ще позволите ли да дойде на борда?
— Разбира се, щом Вие го желаете. — И като сложи ръце на устата, викна към яхтата: — Самият мистър Стернау на борда ли е?
— Да — прозвуча отговорът.
— Елате горе!
— Нямам никакво време — отвърна повиканият, въпреки че му бе добре известно, че след като е призован от военен кораб е длъжен да се подчини.
— Лейди Ейми е тук! — поясни капитанът.
— Ах, идвам!
Скоро една лодка се отблъсна от яхтата и колкото повече приближаваше, толкова по-добре се разпознаваха двамата. Ейми махаше с кърпичката си, а Стернау размахваше шапка. Най-сетне той се изкачи по бордовата стълбичка и застана на палубата. Първият му поздрав бе отправен към капитана, след което се обърна към Ейми, която радостно го приветства с добре дошъл.
— Мислех, че сте в Африка! — каза тя, като му протегна и двете си ръце.
— Преследвах насам «Лион» — обясни той.
— «Лион»? Но да не би пиратският кораб? — попита капитанът.
— Така е, сър — отвърна Стернау. — Но аз не разполагам с много време, защото не бива да го изпускам от очи. О, сър, да бяхте проявили желание да ми помогнете да заловя капитан Грандприз!
— Веднага, сър, веднага! — откликна англичанинът възбудено. — Та това е късмет, който няма да изпусна. Къде е той?
— Зад плитчината Педро. Ако вие тръгнете с дясно, а аз с ляво на борд, ще попадне помежду ни.
— Но как за Бога ви хрумна да преследвате Грандприз с вашата орехова черупка?
— Сега нямам време да ви обяснявам, сър. Тук е лейди Ейми, която ще ви разправи всичко. Трябва да побързаме да го срещнем зад плитчината Педро.
Стернау понечи да се отправи към бордовата стълбичка, ала капитанът го задържа за миг.
— Сър — каза той, — ако пиратът поиска да избегне битката, тогава просто ще го подгоним към една от плитчините Сераниля или Розалинд, където ще се натъкне на скалите. Сега вървете!