— Благодаря ти за откровеността. Сега всичко е наред и зная, че си мой достоен избраник. Бог ще се погрижи всичко да върви благополучно.
— А баща ти? — попита Мариано.
— За него не се безпокой! Той е справедлив, мил и ме обича от цялото си сърце. Ще стори онова, което му повелява бащината любов.
Те поседяха още известно време, потънали в надежди и щастие. Сетне отидоха при останалите да си легнат. Ейми спа в колата, а другите се бяха завили наблизо.
На следващото утро продължиха. Ужасното пътуване още повече изтощи изнемощелия Мариано. Стернау обаче успокои угриженото момиче и заяви, че няколко седмици почивка ще са достатъчни той да възвърне силите и здравето си. Ейми искаше да се отправи с тримата си спътници директно към резиденцията на баща си, ала Стернау отказа.
— Ще отседнем в странноприемница — рече той. — Вашият баща още не ни познава лично, а онова, което сте му разказали за нас не е достатъчно да ангажира гостоприемството му.
— Но вие ми оказахте голяма услуга и ме доведохте безопасно до Мексико.
Стернау се усмихна.
— Миледи, нима искате да представите нашия приятел Мариано на баща ви като ваш годеник, ей така без всякакво въведение?
Тя се изчерви и отговори:
— Може би имате право. Отседнете на първо време в странноприемница, но обещайте, че няма да се противите, ако татко пожелае да живеете у нас!
— Обещавам ви го на драго сърце. Аз дойдох в Мексико и с намерението да се запозная с Пабло Кортейо, а това ще стане по-лесно, ако живея у вас. Може би тук ще намерим ключа на загадката, чието решение е наша задача.
Пощенската кола първо закара тримата мъже до странноприемницата и след това отведе Ейми Дридън при нейния баща. Той не допускаше дъщеря му да се върне толкова бързо, поради което бе крайно учуден, когато я видя да влиза при него.
— Ейми! — възкликна, като се надигна от работното си кресло. — Възможно ли е?
— О, па, възможно е и още как — засмя се тя. — Надявам се, че не ме вземаш за призрак!
— Но в такъв случай ти изобщо не си била в Ямайка.
— Напротив, бях. Ще го докажа, като ти предам отговора на губернатора.
Тя сложи пред него документите.
— Вярно! — възкликна лордът. — Но как стана тая работа?
— Трябва да благодариш на джентълмените, които ме придружаваха, па, и преди всичко на мистър доктор Стернау.
— На мистър доктор Стернау? — повторно се учуди той. — Bless me![5] Да не би да имаш предвид онзи доктор Стернау, за когото ми разказа и с когото си се срещнала в Родриганда?
— Точно него имам предвид.
— Той ли те доведе до Мексико?
— Първо до Ямайка и след това до Мексико. Той е тук, придружаван от още двама джентълмени. Ще ти разкажа, като прочетеш отговора на губернатора. А дотогава ще използвам времето да сменя роклята си от пътуването.
Малко по-късно Ейми отново се намираше при баща си. Настани се до него и подхвана разказа си. Той я слушаше със сериозно изражение на лицето. Това, което научаваше, звучеше като приключенски роман и му създаваше тежки грижи. Ейми беше единствената му дъщеря, той имаше за нея планове с далечен прицел, а сега тя споделяше с него, че… обича някакъв испански разбойник.
Когато приключи, тя напразно зачака отговор. Лордът се надигна и закрачи мълчаливо из стаята. Най-после застана пред нея и произнесе с ласкав глас:
— Ейми, дете мое, ти винаги си ми създавала радост в живота, ала днес за пръв път ме огорчи.
Тя се изправи стремително и обви ръце около врата му.
— Прости ми! Не исках да те натъжавам, ала Бог откри сърцето ми за тази любов и сега не мога да мисля за нищо друго.
Дридън отстрани леко дъщеря си от себе си.
— И ти вярваш на всичко онова, което сега ми разказа за този Мариано?
— Да, неотклонно и твърдо.
— И наистина обичаш този… този възпитаник на разбойнически главатар?
— Обичам го — заяви Ейми и погледна открито баща си, — обичам го така, че без него никога не бих могла да бъда щастлива!
— А за мен, твоя баща, не мислиш ли? — попита горестно той.
— Напротив, па, мисля и за теб.
— И при все това говориш за тази… авантюристична любов!
Девойката пристъпи към него и попита:
— Татко, желаеш ли да бъда щастлива?
— Разбира се! И тъкмо защото желая да бъдеш щастлива ми е болно за окованото ти сърце.
— Изпитай Мариано, па, изпитай го! И ако след това отново кажеш, че не е достоен за мен, ще те послушам и никога повече няма да го видя.