Това заявление съдържаше едно голямо детинско доверие. Лордът го почувства и чертите му се разведриха.
— Благодаря ти за тези думи, Ейми! — рече той. — Твоят баща няма да те подведе. Върви сега и си почини от пътуването! Аз през това време ще помисля какво мога да сторя, за да те видя щастлива.
Той я целуна с бащинска нежност и се върна към работата си, но само привидно, защото веднага щом Ейми го напусна, отново се надигна от креслото и закрачи безмълвно из стаята. Най-сетне изглежда стигна до решение.
— Има само един, към когото мога да се обърна в тази неприятна история — каза на себе си. — И това не е някой друг, а онзи Стернау. Онова, което съм чул за него, е достатъчно да му гласувам пълно доверие.
Той позвъни на слугата си и нареди да го облече за излизане. Днес каретата нямаше да му е необходима. Вярно, в Мексико сити е кажи-речи позор да те видят на улицата като пешеходец, но въпреки това лордът предпочете да отиде пеша до странноприемницата, в която бяха отседнали тримата джентълмени, както бе споменала дъщеря му. Той се осведоми от съдържателя за сеньор Стернау.
— Той си е в стаята — гласеше отговорът. — Искате да говорите с него? За кого да доложа?
— За един сеньор, който желае да говори на четири очи с него.
Стернау се учуди, че някакъв непознат изявява желание да разговаря с него толкова скоро след пристигането му, но въпреки това удовлетвори молбата. Когато лордът влезе и двамата мъже застанаха един срещу друг, първо се измериха с изпитателен поглед. Стернау веднага схвана, че няма обикновен човек пред себе си, а очите на лорда с видимо задоволство обходиха исполинската снага и откритото лице на немеца.
— Искал сте да говорите с мен? — попита този на благозвучен испански.
— Действително — отговори лордът. — Но може би ще предпочетете да си служим с немски?
— А-а, вие сте немец?
— Не, англичанин. Името ми е Дридън.
Стернау направи жест на изненада.
— Дридън? Да не би лорд Дридън, бащата на…?
— Да, точно той, майн хер.
— Тогава Ви моля с цялото си уважение да седнете, милорд. Не съм и смеел да мисля за една такава неочаквана визита.
— Посещението наистина е неочаквано — съгласи се Дридън, като се настани. — Но вие навярно се досещате за причината.
— Може би — отвърна Стернау със сериозно кимване на главата.
— Позволете най-напред да ви изкажа благодарност, хер доктор, за любезността и вниманието, което сте оказал на моята дъщеря.
— О, моля Ви! Не съм сторил нищо повече от това, което би сторил всеки порядъчен мъж.
— В такъв случай ми разрешете да се обърна към вас по един много сериозен въпрос.
Стернау сметна за свой дълг да улесни лорда.
— Имате предвид приятеля, който е с мен?
— Да. Имам предвид отношението на този джентълмен към моята дъщеря.
— Значи лейди Ейми веднага Ви разказа…?
— Веднага! Аз не бих могъл и да очаквам нещо друго от нея. Тя е свикнала да се доверява на своя баща. Вие познавате ли добре този приятел и неговото минало, хер доктор?
— Да.
— Ейми каза, че обстоятелствата около него очакват едва ли не приключенски развой.
— Моля да не ме разбирате погрешно! — предупреди Стернау. — Вие ме запитахте дали познавам добре отношенията на моя приятел и аз Ви отговорих положително, имайки предвид положението, в което се намира понастоящем. Той е, накратко казано, един избягал разбойнически възпитаник, който няма никаква собственост на този Божи свят. Това мога да кажа за него.
Лордът погледна събеседника си въпросително, изпълнен с недоумение.
— Но вероятно този разбойнически възпитаник го очаква бъдеще?
— Много вероятно.
— И от какво естество е то?
Стернау вдигна рамене. Той не познаваше лорда, не знаеше с какви задни мисли е дошъл и се държеше резервирано.
— Доста сдържан човек сте, хер доктор — констатира Дридън. — Бих искал да ви кажа, че за мен няма по-съкровено желание от това, да видя детето си щастливо. А вие разбирате, че един грижовен баща в никой случай не би искал да види щастието на детето си поверено на човек, за когото не знае нищо друго, освен че е разбойник.
— О, моля Ви, милорд, Мариано не е бил разбойник.
— Добре, съгласен съм с това. Но вие все пак ще разберете желанието ми да науча нещо повече за този Мариано. И тъй като ми бяхте описан като честен мъж, счетох, че е най-просто да дойда при вас и ви помоля за осветление. Нима молбата ми ще бъде напразна?
Тия думи бяха изговорени с такъв откровен и сърдечен тон, че Стернау се почувства победен. Той отговори: