— Милорд, ще научите всичко, което зная. Питайте!
— Предполага се, че Мариано е отвлеченото дете на граф Мануел де Родриганда?
— Да, милорд. Аз буквално бях първият, когото споходи това подозрение — заяви тържествено Стернау.
— Мога ли да ви помоля за основания та, които ви навяха тази странна и дръзка мисъл?
— Разбира се! Ако разполагате с време, ще Ви разкажа преживелиците си.
— Дори бих ви помолил за това. Моята дъщеря наистина сподели с мен някои неща, но те са толкова @попиши, че очаквам с нетърпение разказа ви.
— Тогава слушайте!
Стернау разказа подробно преживелиците и мислите си от своето пристигане в Испания до настоящия момент. Лордът слушаше с все по-нарастващо напрежение. Думите на Стернау носеха неподправения отпечатък на прозаична истина, а заключенията, които вадеше, почиваха на такива сигурни факти и предпоставки, че в края на краищата лордът се почувства убеден.
— Но това е нещо поразително! — възкликна той. — Дълбочината на заключенията ви е убедителна. Нека направим равносметка: на граф Мануел де Родриганда е бил отвлечен единственият понастоящем жив син, отвличането е осъществено с помощта на разбойници, които са скрили момчето в свърталището си. Същински похитител е Гаспарино Кортейо.
— Убеден съм в това.
— С какво намерение е извършено отвличането? Въпросът е много важен.
— За да стане синът на този Гаспарино граф Родриганда.
— Така! Тайната е била издадена на отвлечения момък от онзи просяк Тито Сертано. По този начин той добива някакъв проблясък за произхода си. Отива в Родриганда и бива познат от Кортейо. Впоследствие предоставен на пиратския капитан, който поема грижата да го направи безопасен. Вие го спасявате и довеждате в Мексико. Така ли е?
— Точно така.
— А каква е целта на това пътуване?
— Преди всичко искам да проверя дали онази Мария Хермоес, довела подхвърленото дете в Мексико, е все още жива, а също така и онзи Педро Арбелец, който по онова време е бил арендатор на граф Фернандо. И още нещо, не бива да забравяте моята презумпция, милорд, че граф Фернандо не е мъртъв. Бившият кормчия и настоящ капитан Унгер разказа за един пленник на име Фернандо, който бил продаден в Харар.
— И вие подозирате в негово лице графа?
— Да. Предположението може да Ви се струва дръзко, но като помислите към какви средства прибягва Кортейо, ще видите, че не е невероятно. Аз твърдо съм решил да отворя семейната гробница на Родриганда в Мексико и проверя дали трупът е в ковчега.
— В това отношение мога да ви помогна да получите разрешението на властите.
Стернау направи пренебрежителен жест.
— Благодаря, милорд. Помощта на властите не ми е необходима.
— Но така се подхвърляте на голяма опасност, хер доктор.
— Pshaw, такива опасности не ме плашат! Ако Ви помоля нещо, то ще е за друго. Сигурно за Вас няма да представлява трудност да улесните запознанството ми с Пабло Кортейо.
— На драго сърце ще ви свърша тази услуга. Искате да се запознаете с него?
— Да, налага се.
— Добре, В средата, в която се движа, отвреме-навреме се появява и той. Впрочем аз бях убеден, че е мошеник. С две думи, той искаше да ме… ах, та това ме подсети… Вие щяхте да търсите местожителството на Педро Арбелец, нали?
— Да, както казах преди малко.
— Е, аз мога да ви дам информация. Той е собственик на хасиендата Дел Ерина, разположена в северната част на страната. Кортейо искаше да ме измами. Щях да купя от него хасиендата, въпреки че е собственост на този Арбелец.
— При това положение ще бъда принуден да посетя хасиендата.
— Но, хер доктор, защо си създавате такива грижи около тая работа?
— Не забравяйте, моля, че контеса Розета де Родриганда сега е моя съпруга. Мариано е неин брат, следователно мой шурей.
— Той знае ли го?
— Вероятно има предположения. Всъщност още не съм разговарял с него по този въпрос. Помолих също така лейди Ейми и моя спътник Унгер да не го споменават. Ще го научи, когато сме стъпили на сигурни позиции. А по какъв начин човек може да разбере къде се намира гробницата на Родриганда без това да направи впечатление?
— Аз ще проуча, драги мой. Един въпрос от моя страна не би предизвикал удивление.
— Благодаря, милорд, и ще Ви помоля това да стане час по-скоро, защото…
Стернау прекъсна, тъй като вратата се отвори и влезе Мариано. Виждайки непознатия, той понечи да се върне, ала Стернау бързо се надигна и му направи знак да остане.
— Приближете се, приятелю — подкани. — Вашето присъствие не ни смущава. — После се обърна към лорда и поясни на испански: — Това е сеньор Мариано. — И като се обърна към първия, продължи: — А вие виждате лорд Дридън, бащата на дамата, която имахме честта да съпровождаме.