Унгер изпълни нареждането и при меката светлина на фенера видяха няколко метални ковчега пред себе си. Близо до входа имаше още един, откъм нозете на който се четеше със златни букви името: «Дон Фернандо, граф Родриганда и Севиля».
Стернау посочи мълчаливо името и прегледа болтовете, стягащи капака.
— Какво ли ще видим? — прошепна Мариано.
— Или нищо, или тленните останки на вашия чичо — отговори Стернау.
— Ужасявам се! — произнесе Мариано. — Поставете се в моето положение! Племенникът, застанал като мародер пред ковчега на чичото.
— Овладейте се! Нашата мисия не е ограбване на покойник или оскверняване на гроб. Тук сме като справедливи съдници и спокойно можем да отговаряме за делата си пред Бога и съвестта си. Да го отворим!
Те отново се заловиха за гаечните ключове. След известни усилия болтовете поддадоха и бяха развъртяни без особени затруднения. Когато това стана, тримата мъже се спогледаха, изпълнени с напрежение.
— А сега в името Божие да свалим капака! — рече Стернау. С тия думи той го хвана и вдигна донякъде. В следващия миг капакът се изплъзна от ръцете му и отново падна на мястото си. В дълбокото помещение отекна угнетяващ, глух звук. Тримата впиха поглед един в друг.
— Сякаш покойникът се противи срещу нарушаването на неговия покой — пророни Мариано.
— Той не бива да ни се гневи затуй, че искаме да установим дали не е извършено кощунство спрямо него — отбеляза Стернау.
След това хвана капака с по-голяма предпазливост, сне го и положи настрани. Унгер освети отворения ковчег… и тримата мъже като по команда вдигнаха очи и се спогледаха.
— Ковчегът е празен! — промълви Мариано.
— Точно както предполагах — вметна Стернау.
— В него изобщо не е лежал мъртвец! — добави Унгер.
— О, напротив! — рече Стернау, като взе фенера от Унгер и освети атлазената постелка, изпълваща вътрешността на ковчега. — Тук ясно виждате отпечатъка, който е оставил тялото.
— Значи чичо все пак е починал! — провъзгласи Мариано. — Но защо е бил отстранен трупът му?
— Не е бил отстранен труп, а жив човек — заяви Стернау. — Не би имало смисъл да се отстранява труп. Както има отрови, предизвикващи умопомрачение, така има и такива, причиняващи мнима смърт.
— В такъв случай човекът, качен на кораба във Веракрус и продаден сетне в Харар, действително е бил дон Фернандо де Родриганда.
— Убеден съм. Сега да затворим грижливо ковчега, та да не остане никаква следа от присъствието ни тук!
Това стана, след което фенерът бе угасен. Тримата мъже се изкачиха горе и завинтиха здраво цинковия капак. После се прехвърлиха през решетката и напуснаха безшумно гробището, както бяха дошли. Акцията им остана незабелязана.
Вкъщи лорд Дридън очакваше с голямо напрежение резултата от тяхното разследване. Той беше помолил Стернау и Мариано веднага да отидат при него. Когато го запознаха със състоянието на нещата, възкликна ужасен:
— А мен не ми се вярваше! Какво злодеяние! Трябва да се доложи.
— Това не би довело до нищо. Нямам голямо доверие на мексиканското правосъдие.
— Ще бъдат принудени да изпълнят дълга си!
— Кой ще ги принуди, милорд? — запита Стернау.
— Аз! — заяви решително Дридън.
— Би било напразно.
— Охо! Ще ви докажа обратното.
— Бихте могъл само да докажете, че трупът липсва. Къде се е дянал, дали е бил погребан жив човек или мъртвец, това би останало неразкрито. С уведомяването на властите излишно бихме обърнали внимание на нашите неприятели за опасността, надвиснала над тях.
— Но, хер доктор, трябва ли една такава измама да остане ненаказана?
— Не. Тя ще бъде наказана, но едва когато сме открили граф Фернандо. След това ще отведем извършителите на гробището и ще изискаме от тях трупа на изчезналия, по-рано не.
— Но да не би да сте решил да заминете за Харар?
— Разбира се! След като отидем до хасиендата Дел Ерина. Трябва да поговоря с Педро Арбелец и преди всичко с Мария Хермоес.
— Тук с нея не бихте могъл да разговаряте, тъй като и тя се намира в хасиендата Дел Ерина.
— Значи тя живее там?
— Да.
— Най-добре би било да се отправим незабавно нататък, ала нашият приятел Мариано е все още твърде слаб. Трябва да му дадем още една седмица, за да закрепне достатъчно за една такава напрегната езда.