Испания е нашата родна страна и ние приятно да слушаме за нея. Мога ли да узная кои провинции и градове сте опознал?
— Бях за кратко време в тази красива страна. Като лекар получих призив от някой си граф Родриганда да го избавя от тежка болест.
— Родриганда? Знаете ли, че този граф има имения и тук? И че моят баща е управител на мексиканските му имоти?
— Я виж ти, наистина ли, сеньор Кортейо? — възкликна той. Сетне си даде вид, че се замисля и добави: — В Родриганда също има един сеньор Кортейо. Да не би да сте роднини с него?
— Той е мой брат.
— Това много ме радва, сеньор, защото аз често се срещах със сеньор Гаспарино Кортейо.
— Той не е много общителен.
— Не съм забелязал. Ние, напротив, много добре се опознахме.
Хосефа сви ядно устни, тъй като отлично схвана двусмислието в думите. Въпреки това продължи с любезния си тон:
— Да бе пожелал Бог, щяхте да спасите нашия добър граф Мануел, сеньор!
— Да, много бих дал, сеньорита.
— Той почина, струва ми се, при някакъв нещастен случай?
— Да, случаят наистина беше злощастен.
И в тия думи лежеше двояк смисъл, който не убегна на Кортейо и дъщеря му.
— Но тогава вие сте се запознал и с графиня Розета? — продължи усърдно да подпитва Хосефа.
— Разбира се. Сега тя е моя жена.
Стернау беше убеден, че двамата го знаят, въпреки че си придадоха вид на дълбоко изненадани.
— Какво говорите, сеньор! — извика Кортейо, а Хосефа възкликна:
— Възможно ли е?
— О, за любовта всичко е възможно, сеньорита! — усмихна се Стернау. В Испания наистина се държи малко по-строго на общественото положение, отколкото в моето отечество. Ние се оженихме в Германия.
— Значи контеса Розета напусна родината си?
— Да.
— И граф Алфонсо се съгласи?
— Във всеки случай не попречи — отговори Стернау. — Вие и граф Алфонсо ли познавате?
— Естествено! Та той прекара юношеството си при нас в Мексико.
— Вярно, не помислих за това.
— Бяха ни писали, че контеса Розета е заболяла опасно — осведоми се Хосефа.
— Тя е напълно излекувана, сеньорита. Но извинявайте! Там лорд Дридън ми дава знак. Навярно има намерение да ме представи на някой.
Стернау се надигна, за да се отдалечи и другите двама също се изправиха.
— Каква странна и приятна игра на случая да се срещне тук сеньор, който познава Родриганда — рече Кортейо. — Бихте ли ни доставил радостта да се видим някой път у нас?
— На драго сърце се поставям на ваше разположение.
— Или ние да ви посетим у лорд Дридън? — прибави Хосефа. — За мое щастие с лейди Ейми ме свързва тясно приятелство.
— За мен ще е удоволствие да ви видя у дома!
Стернау се отдалечи с поклон. Баща и дъщеря изчакаха, докато се изгуби от очите им, след което Хосефа просъска:
— Carajo, той е!
— Да, той е! — изръмжа и Кортейо.
— Наблюдаваше ли го внимателно?
— Много добре. Той е противник, който не бива да се подценява.
Хосефа стрелна с подигравателен поглед баща си отстрани и отвърна:
— Който не бива да се подценява? Странен начин на изразяване. Аз пък заявявам, че той е противник, който действително превъзхожда най-добрите мъже, ала дали и някоя жена, тепърва ще се види. Колко хладнокръвно говори! И все пак ни познава, знае всичко и е дошъл в Мексико с някакви враждебни намерения. Тъй, той трябва да се провали, другояче не може, макар и да е жалко за такъв неприятел, който буди възхищение.
— Ти май вече си във възторг от него! Как ти хрумна да кажеш, че искаме да го посетим!
— А ти да не мислиш, че той ще дойде при нас! Щом имаме намерение да го поразпитаме, ние трябва да отидем при него.
— Стернау ще дойде при нас. Видът му е на човек, за когото е дреболия да посети леговището на лъва. Да знаех само какво дири тук в Мексико!
— Ще го узнаем, защото още утре ще му направим една визита.
— А бе, ти луда ли си? След като англичанката те отпрати по такъв начин?
— Когато се касае за такава важна работа, това не ме засяга.
— Аз няма да те придружа!
— Тогава ще отида сама — произнесе тя инатливо.
— Твърдо съм убеден, че ще го сториш.
— Разбира се, че ще го сторя. Но зная също така, че и ти ще дойдеш с мен. Длъжни сме да подпитаме ловко немеца, да научим всичко, всичко, за да знаем с какво оръжие ще ни атакува.
Докато двамата се раздумваха така за немеца, той бе запитан от лорда:
— Е, как намирате двойката?
— Ястреб и кукумявка, само дето в случая кукумявката притежава повече самоувереност и дееспособност от ястреба.
— Значи ги намирате достатъчно подозрителни?