— Точно така. Братята Кортейо са напълно достойни един за друг. Но, милорд, хайде да не си разваляме вечерта с разговори за подобни личности! Достатъчно е, че човек е принуден да ги гледа.
— Бяхте ли поканен от онзи?
— Да.
— И ще отидете?
— Много вероятно, стига те самите да не избързат с посещението.
— По дяволите да вървят! Подхвърлихте ли им нещо по тоя повод?
— Аз не, а дамата. Тя твърди, че се е сприятелила с лейди Ейми.
Лордът дигна рамене и се обърна. Стернау от своя страна си даде труда тая вечер повече да не се доближава до Пабло Кортейо и Хосефа.
Още на другия ден предиобед му бе съобщено от слугата на лорда за сеньор и сеньорита Кортейо, които в следващия миг вече нахълтаха.
— Извинете ни, сеньор Стернау — подхвана Кортейо, — задето ви посещаваме толкова скоро. Хосефа обаче имаше голямо желание да чуе нещо за родината. Ние от дълго време не сме получавали новини оттам и ето как се възползвахме от приятелската ви покана.
Стернау ги поздрави с добре дошли с най-голямата учтивост, на която бе способен. Едва-що гостите се настаниха и очакваният разпит започна.
— При Веракрус ли слязохте на сушата? — запита Кортейо.
— Да, сеньор.
— Да приема ли, че сте бил препоръчан на лорд Дридън?
— В Родриганда се запознах с лейди Ейми.
— Я виж ти — възкликна изненадано Хосефа, — че тя приятелка ли е на контеса Розета?
— Определено.
— Беше ли динамичен светският живот в Родриганда, сеньор?
— Намирам го тъкмо обратното.
— Това ме удивлява. Казвате, че е присъствала лейди Ейми, а в едно писмо до нас бе споменат някакъв френски офицер. Ето кое ми дава основание да мисля, че не се е живяло уединено.
Стернау си отбеляза наум, че сега ще бъде разпитван за Мариано.
— Напротив, беше кажи-речи усамотено — каза той хладно.
— А запознахте ли се и с офицера?
— Да.
— Можете ли да си спомните името му?
— Наричаше се Алфред де Лотрьовил.
— И дълго ли остана в Родриганда?
— Няколко дена.
— И сетне се завърна във Франция?
— Хм! Той отпътува, без да загатне целта, сеньорита.
Хосефа видя, че не е тъй лесно да изкопчи нещо от Стернау. Вярно, той не казваше неистината, но пък не даваше и желаната информация. Тя тъкмо възнамеряваше да постави нов въпрос, когато влезе Унгер. За Стернау това бе добре дошло. Той можеше да се оттегли за кратко време, тъй като Унгер бе научил достатъчно испански като моряк, за да го разбира и говори поносимо. Представи моряка и се измъкна под някакъв претекст. После побърза да отиде при лорда, при когото завари Ейми и Мариано.
— Какво ново? — попита Дридън. — Влизате с необичайна бързина.
— Нося потвърждение на вчерашното си предположение — Кортейо е тук.
— Не думайте! У вас?
— Да, той и дъщеря му.
Лорд Дридън поклати глава и отвърна усмихнато:
— И вие ги оставихте да си седят двамата?
— Не, Унгер е при тях. Идвам само, за да Ви отправя една молба.
— Говорете, скъпи приятелю?
— Поканете онези двамината за закуска!
Лордът направи удивена физиономия.
— Двамата Кортейо? — запита. — Струва ми се, че си правите шеги с мен.
— О, не, говоря сериозно. Виждам наистина, че и лейди Ейми е учудена от молбата ми, но при все това позволете да я поддържам.
— Но защо по дяволите? — не се сдържа Дридън. — Тази измет ми е толкова омразна и противна, че не мога да я гледам!
— Искам да зная какво впечатление ще им направи видът на Мариано.
— А-а, тъй ли било, това е нещо друго! Ами вземете го тогава оттатък при вас!
— Не, милорд. Нека и вие двамата бъдете свидетели на сцената!
Лордът кимна на себе си и като прочете по лицето на дъщеря си съгласие с молбата на Стернау, отвърна:
— Добре де, може и да има някаква полза от тая работа. Нека дойдат.
— Но аз не мога да ги поканя, милорд!
— Хм, и това ли още! Хубаво, хубаво, вървете в името Божие, ще се погрижа.
Стернау се върна в стаята си и сега бе пощаден от неудобни въпроси, тъй като присъствието на моряка придаде обща насока на разговора. След известно време влезе графът. Като се престори, че е очаквал да завари Стернау сам и не е бил осведомен за присъствието на Кортейо и Хосефа, той поздрави с изискана любезност, остана за малко и ги покани да вземат участие в закуската, което бе прието с готовност.
След кратко време се събраха в трапезарията. Присъстваха всички с изключение на Мариано. Въпреки това започнаха, а оживеният разговор подправи поднесените разнообразни мексикански деликатеси.