— Какви вести ни носиш?
— Преди да ви поведа към хасиендата, видях дванадесет бледолики, които искаха да ви нападнат и умъртвят. А сега преброих три пъти по толкова бели, които планират нападение срещу хасиендата!
— Подслуша ли ги?
— Да.
— Кога възнамеряват да дойдат?
— Утре нощес. Намират се в «Пролома на ягуара».
— Далеч ли е оттук?
— Според мерките на бледоликите — един час езда, а пеша малко повече от два часа.
— Сега какво правят?
— Ядат, пият и спят.
— Има ли дървета в пролома?
— Голяма и гъста гора. Има и извор и те са налягали край водите му.
— Поставили ли са постове?
— Видях двама — единият на входа, другият на изхода на пролома.
— Как са въоръжени бледоликите?
— Имат пушки, ножове и револвери.
— Ще ме отведеш ли дотам?
При този въпрос главатарят изгледа лекаря с видимо удивление.
— Каква работа имаш там? — запита той.
— Искам да огледам бледоликите.
— Че за какво? Аз вече ги огледах. Онзи, който има желание да ги позяпа, трябва да пълзи из гората по мъха, а за теб това означава да изпоцапаш красивите си мексикански дрехи. — Бизоновото чело придружи думите си с една кажи-речи оскърбителна усмивка, сетне добави: — А онзи, който тръгне да ги подслушва, ще бъде застрелян от тях.
— Боиш ли се да ме придружиш? — попита Стернау.
Мищекът го изгледа презрително.
— Бизоновото чело не познава страха. Той ще те води, но няма да може да ти помогне, ако се нахвърлят върху ти три пъти по дванадесет бледолики.
— Изчакай малко!
С тия думи Стернау се отдалечи, за да се подготви за път.
— Този доктор ще умре! — произнесе сухо индианецът.
— Ще имаш задължението да го пазиш! — отговори Арбелец сериозно.
— Той има голяма уста и малка ръка, много говори, но няма да свърши кой знае какво.
Индианецът отиде до прозореца и се загледа навън, като че цялата тая работа вече не го интересуваше.
Не след дълго Стернау се върна.
— Сега можем да вървим — каза той.
Мищекът се обърна. Когато очите му се спряха на мъжа пред него, по лицето му пробягна изумление.
Стернау носеше чифт легинси от лосова кожа, здрава ловна риза, широкопола шапка и високи ботуши. Беше закупил ловното облекло от Мексико сити и оттогава бе стояло прикрепено зад седлото. На рамото му висеше двуцевна пушка. В пояса бяха затиснати два револвера, дълъг двуостър нож и бляскава томахавка. Тези оръжия, освен томахавката, индианецът вече беше видял. Външността на Стернау сега бе толкова войнствена и повелителна, че вдъхна почит на мищека.
Индианецът мина край него и произнесе само една дума:
— Хайде!
Тъй като той носеше шпори на ботушите си, Стернау запита:
— Ти готов ли си?
— Да — потвърди Бизоновото чело, спирайки за миг.
— Да не искаш да яздиш до «Пролома на ягуара»?
— Да.
— Остави коня си тук, ще вървим. За пешеходеца е къде по-лесно да се укрие от ездача. Конят може да издаде собственика си. А и не ми се ще да оставяме конски дири.
Погледът на мищека просветна. Той осъзна, че Стернау има право. Отведе коня си на пасището и когато се озоваха с немеца в откритата прерия, закрачи бавно напред, без да се обръща. Само на едно място, където почвата беше песъклива, спря да огледа дирята, която оставяха. Беше следа на един-единствен човек, тъй като Стернау бе вървял по стъпките на водача си.
— Уф! — възкликна той и кимна одобрително. Отначало пътят водеше през прорязана от пясъчни площи прерия, сетне между обрасли с ниски дървета хълмове и накрая навлезе в гора, чиито дървета бяха толкова дебели, че човек спокойно би могъл да се скрие зад тях. Бяха минали почти два часа, когато Стернау забеляза, че индианецът стана по-предпазлив. От това заключи, че са близо до Пролома на ягуара.
— Те са недалеч от нас. Не вдигай никакъв шум!
Стернау не отговори на предупреждението и продължи да следва мълчаливо водача си. По едно време онзи легна плътно на земята и му даде знак да стори същото. Започнаха да пълзят тихо напред, докато до ушите им достигнаха високи гласове.
Не мина много и стигнаха до ръба на дълбок пролом, чиито стени се спускаха тъй стръмно, че бе невъзможно да бъдат изкатерени. Проломът имаше около осемстотин крачки дължина и триста в ширина. По дъното му лъкатушеше поток. Изтегнати в тревата до неговия бряг лежаха десетина добре въоръжени фигури. Както на входа, така и на изхода се виждаше по един пост.
Стернау огледа всичко това за секунда и прошепна:
— Видял си, казваш, три пъти по дванадесет воини?