— Този лекар е много прочут в прерията — заяви. — Той е Матава-се. Господаря на скалите.
Бизоновото чело бе приключил с разказа си и Стернау отново се появи. Беше заварил Гърмящата стрела да спи и даде строги заръки на Ема.
Всички други обитатели на хасиендата се бяха скупчили на двора. Педро Арбелец тръгна към него и му подаде ръка.
— Сеньор, вие сте бърз и решителен човек! — произнесе той. — И добре, че е тъй, та ме избавихте от тези страшни врагове.
Стернау само кимна и се осведоми:
— Доколкото разбрах, хасиендата Вандакуа се намира на три часа езда оттук. Така ли е?
— Да.
— Какви са отношенията ви със собственика?
— Той е мой неприятел.
— Подозирах го. Сега там се спотайва Пабло Кортейо и именно той е наел срещу вас тая банда убийци. Вие, Мариано и аз ще отидем с двадесетина мъже дотам. Бизоновото чело ще се върне с десет души в Пролома на ягуара, за да доведат конете и ранените, а другите ще останат тук под надзора на моя приятел Унгер като защита на хасиендата, тъй като не се знае какво може да се случи. Съгласни ли сте?
Споменатите с удоволствие приеха отредените им роли и не след дълго двата отряда напуснаха хасиендата, отправяйки се всеки към своята цел.
Отделението на Бизоновото чело имаше по-лека задача. Хората стигнаха пролома, натовариха ранените на конете и ги подкараха към дома.
Другояче стояха нещата с отделението, определено за хасиендата Вандакуа. То трябваше да действа предпазливо. Когато прекрачиха границата, срещнаха един сиболеро, идващ от хасиендата. Стернау насочи коня към него и запита:
— От хасиендата Вандакуа ли идваш?
— Да, сеньор.
— Собственикът вкъщи Ли си е?
— Играе монте и залага сребърни песос.
— С кой играе?
— С един непознат сеньор от столицата. Отново забравих името му.
— Пабло Кортейо?
— Да.
— Има ли и други непознати у вас?
— Някъде около двадесетина сеньори, които дойдоха преди малко. Налягали са при вакуеросите и също играят.
Сега възникна въпроса по какъв начин да спипат Кортейо. За нарушение неприкосновеността на дома не можеше и дума да става. И все пак Стернау, а и Мариано бяха на мнение да се язди директно към хасиендата, пък там ще си проличи какво да правят. Яздиха още четвърт час преди хасиендата да се появи в полезрението им, ала малко преди туй забелязаха няколко тъмни точки да препускат по равнината. Когато отрядът пристигна там, хасиендерото тръгна да ги посрещне.
— А-а, дон Педро — произнесе той и на устните му заигра насмешлива усмивка. — С какво съм заслужил тази толкова рядка чест?
В този миг Стернау смушка коня си да излезе напред и отговори вместо Арбелец:
— Извинете, сеньор! Аз съм чужд по тези места и потърсих сеньор Кортейо в хасиендата Дел Ерина. Там обаче узнах, че за да го намеря, трябва да дойда при вас. Мога ли да говоря с него?
Външността на Стернау направи такова впечатление на хасиендерото, че усмивката му изчезна. Той вдигна ръка, посочи в далечината и отвърна:
— Съжалявам, сеньор. Дон Пабло Кортейо преди малко си замина.
— Накъде?
— Не зная.
Стернау кимна и се усмихна на себе си. Ясно беше, че човекът няма да издаде Кортейо. Налагаше се само да се разбере дали е съобщил истината за заминаването на Кортейо. По тази причина немецът попита:
— Ще позволите ли да отдъхнем за кратко в хасиендата?
— На драго сърце — даде съгласието си човекът. — Приближете, сеньори!
Тази покана бе достатъчно доказателство, че Кортейо вече не е тук.
— Кои бяха хората, които препускаха там на запад? — запита Стернау.
— Qien sabe — кой знае! — вдигна рамене хасиендерото. По лукавата физиономия много добре се виждаше, че ако искаше можеше да даде отговора. Стернау прекрати процеса:
— Сбогом! — каза той и обърна коня си. Скоро ще разберем кои са били.
Той препусна и другите го последваха.
Поеха в посоката, в която бяха забелязали групата ездачи. Тя водеше към Пролома на ягуара. Когато стигнаха гората, напредването се забави. Конете възпрепятстваха придвижването. Освен това се налагаше да бъдат предпазливи, понеже не се изключваше възможността противниците да са се скрили нейде и да стрелят от засада по преследвачите си. Но тъй или иначе стигнаха благополучно до входа на пролома. Стернау нареди на отряда да спре и слезе да огледа следите. Той констатира, че вакуеросите вече са били тук, но откри също така дири, водещи от пролома към гората в западно направление. Те сигурно бяха оставени от Кортейо и хората му и сега бе важно да разберат накъде се е отправил. Ето защо Стернау и спътниците му поеха по следите. Те навлизаха все по-дълбоко в гората, сетне взеха северна посока и излязоха в една лишена от дървета равнина.