За по-голяма сигурност продължиха по дирята до вечерта и се убедиха, че преследвачите имат намерение да отидат в малкото градче Санта Роза. Накрая прекъснаха преследването и Стернау каза:
— Можем да обръщаме. Те получиха добър урок и ще го имат предвид.
— Ще направя донесение — обади се Арбелец.
— И какво ще ви помогне?
— Нищо. Зная го добре. Тази толкова благословена от природата страна е същевременно една от най-нещастните на земята. Разкъсвана от партии, всеки се е опълчил срещу всеки, не може и да се мисли за справедливост. Тук важи правото на злосторника и силния и онзи, който търси възмездие, трябва сам да си помогне. Да, нека се връщаме. Ударът, насочен срещу нас, бе осуетен и скоро няма да ни обезпокоят.
Когато стигнаха хасиендата Дел Ерина, отдавна вече се бе мръкнало.
Шеста глава
Хуарес
Пабло Кортейо наистина бе отседнал в съседната хасиенда. За да постигне целта си, той бе наел една скитаща наоколо банда, на която случайно се бе натъкнал. Тези хора получиха най-напред задачата да нападнат по пътя Стернау и спътниците му и да ги убият. Замисълът не успя, тъй като Бизоновото чело предупреди застрашените пътници и ги отведе благополучно до обекта на пътуването им. Тогава бе взето решение за нападение на хасиендата Дел Ерина и те се отправиха нататък, към Пролома на ягуара, познат на неколцина от скитниците. Там отново бяха подслушани от Бизоновото чело и сетне няколко от тях извадени от строя от Стернау и мищека.
Кортейо се чувстваше твърде знатен, за да общува с тези хора. Поради това посети съседната хасиенда, за чийто притежател знаеше, че е враждебно настроен към почтения Педро Арбелец. Там получи известието, че в околността на Пролома на ягуара е била чута усилена стрелба и се отправи незабавно нататък да разбере какво се е случило.
Когато стигна пролома, вакуеросите под предводителството на Бизоновото чело вече бяха на път. Обзет от страх, той скочи от коня и претърси пролома.
— Онези от хасиендата Дел Ерина са били вече тук — обърна се към спътниците си. — Узнали са намеренията ни и са нападнали нашите хора. Бързо да видим kaK са конете!
Но когато отидоха на мястото, където бяха пасли конете, не намериха нито един.
— Пропадна, всичко пропадна! — извика Кортейо. — Тези хора са осведомени за всичко подробно и знаят, че ще се срещнем тук. Те сигурно ще се върнат, ако не са залегнали някъде в засада. Трябва незабавно да бягаме!
— Без да си отмъстим? — запита навъсено един от мъжете.
— Ще си отмъстим, но едва когато имаме изгледи за успех.
— И накъде ще яздим?
— Натам, където най-бързо ще се осигурим срещу сражение и преследване, сиреч към най-близкия град.
— Към Санта Роза?
— Да. Но по околен път.
— Добре. Ще направим каквото желаете, но с уговорка да си отмъстим.
— Обещавам ви го.
Кортейо даде това изявление с пълното съзнание, че не би могъл да изпълни обещанието си. Той виждаше, че намеренията му се провалят, а хората от хасиендата държат очите си отворени. В близко време не би могъл да направи нищо, това знаеше със сигурност. Те поеха по обиколен път на запад и свърнаха на север едва след като почти бяха оставили гората зад себе си. Тази маневра отне доста време и когато се озоваха в близост до Санта Роза, нощта вече беше настъпила. Пред тях се мержелееха няколко светлинки и от тъмнината тъкмо изплува първата къща, когато се провикнаха по тях.
— Кой е там? — прозвуча резкият въпрос.
— Това пък какво означава? — отвърна Кортейо.
— Какво означава? Ами, че искам отговор!
— Кой си?
— Caramba, нима не виждаш? Аз съм караул! И искам да знам кои сте и какво желаете!
— Караул ли? Я не си прави шеги! — обади се Кортейо. — Бих искал да знам кой ще постави тук караул!
— Веднага ще разбереш дали ми е до шеги или говоря сериозно! — закани се човекът. — Та, кой е там?
— Добре, добре, приятелю! — ухили се Кортейо. — Пусни ни да продължим!
Тогава човекът извади една свирка от джоба си и я наду. Прозвуча пронизително изсвирване.
— Сега пък какво правиш? — запита Кортейо.
— Нали чу. Давам сигнал.
— Не прави глупости!