С тия думи Кортейо поиска да избута мексиканеца настрани. Онзи обаче мигновено насочи пушката си към него и ревна:
— Назад! Спри, иначе ще ти пратя един куршум в главата! Ще чакаш, докато дойдат хората ни! Санта Роза е в обсадно положение.
— Не думай! От кога?
— От два часа.
— И кой го нареди?
— Сеньор Хуарес.
Това име предизвика незабавен ефект. Мъжете, придружаващи Кортейо, имаха намерението просто да прегазят поста, ала сега бързо дръпнаха конете си назад. Кортейо също се изненада.
— Хуарес! — възкликна той. — Сеньор Хуарес в Санта Роза ли е?
— Та нали чу.
— О, това е нещо друго, ще се подчиня. Ето че другарите ти вече идват.
На изсвирването на поста бе прозвучало второ и сега се приближиха няколко добре въоръжени мъже, единият от които — очевидно предводителят — запита:
— Какво има, Хермийо?
— Тези хора искат да влязат в града.
— Кои са?
— Още не са казали имената си.
— Тогава навярно ще ги кажат на мен.
— Аз се казвам Пабло Кортейо — намеси се оня, — и съм от столицата. Връщам се там и исках да пренощувам в Санта Роза.
— Останалите с теб ли са?
— Да.
— Какъв си?
— Управител на именията на граф Родриганда.
— Аха, значи знатен кожодер! Приближете се и ме следвайте!
Тези думи не бяха изговорени много любезно.
— Все пак предпочитам да продължа ездата си — отвърна Кортейо бързо, тъй като моментално прецени, че в настоящото си положение това не предполагаше някаква изгода за него.
— Няма да я бъде — отвърна човекът. — Вие стигнахте до нашия аванпост и не може току-тъй да се връщате. Напред!
Кортейо се подчини. Не би било кой знае какъв подвиг да се измъкне с коня в тъмнината на нощта, ала испанецът не беше герой — предпочете да се покори. Водачът на караула ги поведе в градчето, което се състоеше само от няколко къщи, ала днес бе твърде оживено. Навсякъде се забелязваха вързани коне, чиито ездачи си посръбваха с местните жители.
А сега нека кажем няколко думи за историята на Мексико от онези времена.
Бенито Хуарес е същият онзи мъж, който по-късно игра пагубна роля в трагичната съдба на императора на Мексико Максимилиан. Един справедлив критик наистина не би могъл да види в негово лице онзи велик посетител на гения, който оставя отпечатъка на своя дух и воля върху цял един отрязък от време, върху цял един народ. Но този негениален човек притежаваше здрав разум, желязна воля и успоредно със своята справедливост, решителност, разсъдливост и любов към отечеството — множество други качества, които го подготвиха да окаже на своя народ огромна услуга; по-голяма може би, отколкото ако той беше само един гений, когото тамошните отношения биха въртели и насочвали като ветропоказател.
Той беше индианец, роден на 21 март 1806 в селцето Сан Пабло Гуелатао, щата Оаксака и се бе научил от юношески години храбро да се бори със затрудненията, които налагаше бедността и националното презрение. След много, почти непреодолими препятствия му се удаде да завърши право и стане преподавател по тази наука в колегиума в Оаксака. За един индианец, един презрян червенокож, постигнатото бе твърде много.
Редом с преподавателската професия, той се посвети на адвокатството и неговите дела му спечелиха славата на благороден, разсъдлив човек, който умее да говори. Ето как през 1848 бе избран за губернатор на щата Оаксака и дори неговите противници бяха принудени да признаят, че никога тази длъжност не е била водена така безкористно и всеотдайно. Той си извоюва почит в такава висока степен, че старият знатен креолски род Масо му даде дъщеря си Маргарита за жена, а трябва да се знае, че гордите креоли строго запрещават всякакво смешателство с индианци. Като губернатор се отличава с подобряване на правосъдието, усъвършенстване на финансите, премахване злоупотребите и бюрокрацията, поощрение на промишлената дейност, увеличаване на транспортните средства. Благосъстоянието и сигурността на ръководената от него провинция нарастват и стигат такива висини, че той става прочут в цялата страна.
Изпратен в изгнание през 1853 от неговия политически противник президента Санта Ана, отива в Ню Орлеънс, но през 1855 отново се връща в родината си и при президента Алварес става министър на правосъдието. Когато през декември същата година Алварес се оттегля от президентството, Хуарес също напуска служба, но бива назначен от Комопфорт за председател на Върховния съд и след падането на този президент, през 1858 става съобразно конституцията президент. По този начин един от презрените индианци получава не само най-високия пост в държавата, но и наследява от своите предшественици цялата гибелна разруха на политически и граждански взаимоотношения, за които няма ни най-малка вина. Наследява също така ужасния товар на войната с армията и флота на Франция, обтегнатите до крайност отношения с Испания и Англия, неблагоразположението на Съединените Щати, упоритата съпротива на своите вътрешни врагове и… клетия Максимилиан от Австрия, провъзгласен по милостта на Наполеон III за император на Мексико.