Това беше гигантска задача. Разреши ли я Хуарес? Що за въпрос! Можеше ли тя да бъде разрешена от един-единствен човек в рамките на едно поколение за краткото време на едно президентство? Бенито Хуарес разсъди, че един император по волята на Наполеон няма място в Мексико. Той отдаваше на добрия Макс своето лично уважение и съчувствие, но бе истински човек на принципа. Отстояваше своето убеждение и се бори за него храбро и упорито, без да се остави да бъде заслепен от французина, проявявайки в личните дела сдържано, уверено достойнство, изтънчен усет и любов към справедливостта. Хуарес умира на 18 юли 1872. Един от нашите съвременни най-значителни историци издава над него следната присъда:
«Бенито Хуарес е най-забележителната историческа фигура, издигната досега в европейската цивилизация от индианската раса.»
В описваните събития той беше едва партиен лидер, ала все пак притежаваше достатъчно известност, за да минава за опасен. Знаеше се, че е безогледно дързък, обигран и хладнокръвен. Но притежаваше също така непоколебим характер и воля, която бе достатъчно твърда да внесе яснота и стабилност в политическата бъркотия на страната.
Беше се настанил на квартира в най-добрата къща на градчето. Натам бе поведен Кортейо с хората си. Пред входа стояха на стража четирима въоръжени конници с изтеглени саби. Слязоха от конете и Кортейо последва водача във вътрешността на къщата. Там бе веднага въведен в голяма стая, където вечеряха няколко души. На горния край на масата седеше Хуарес, индианецът. Косите му бяха ниско подстригани, от което ясно се очертаваше ъгловатия строеж на черепа, а облеклото му бе просто, по-просто от това на останалите. Но и някой непознат би разбрал, че тук той е господар.
— Какво има? — попита той късо, забелязвайки влезлите.
— Този човек с хората си бе спрян от поста — доложи подофицерът.
Очите на индианеца се отправиха с пронизваща острота към Кортейо.
— Кой сте?
— Казвам се Пабло Кортейо, управител съм при граф Родриганда и живея в Мексико сити — обясни Кортейо.
Хуарес се замисли за миг, след което продължи да разпитва:
— При богатия испанец Родриганда, комуто принадлежеше хасиендата Дел Ерина?
— Да.
— Накъде сте тръгнал?
— Към къщи в Мексико.
— И откъде идвате?
— От хасиендата Вандакуа.
— Какво правихте там?
— Посетих хасиендерото.
— По някаква работа?
— От приятелство.
Веждите на Хуарес се навъсиха и той буквално изстреля въпроса:
— Я виж ти, значи сте приятели?
— Да — отвърна непринудено Кортейо.
— Тогава не сте от моите. Онзи човек е привърженик на президента.
Кортейо се сепна. Тогавашният президент на Мексико, Херера, обикаляше страната да събира привърженици и най-безцеремонно погубваше всеки, който не му се покоряваше.
— Никога не съм го разпитвал за политическите му възгледи.
По този начин Кортейо поиска да се защити, но изглежда не подобри положението си, защото тъмните очи на Хуарес метнаха светкавица, а устните му се разтвориха, разкривайки редица белоснежни зъби, като на някое вързано за синджир озъбено куче.
— Не ми ги разправяйте тия! — прогърмя Хуарес. — При сегашната ситуация съберат ли се двама, непременно ще заговорят за политика. Впрочем мисля, че и вие сте привърженик на Херера.
Думите прозвучаха още по-заплашително. Кортейо отново побърза да се защити:
— Заблуждавате се, сеньор. Аз винаги съм стоял настрана от партиите.
— Значи не сте нито горещ, нито студен, а това е още по-лошо. С вас ще бъда предпазлив и докато не се убедя в противното, ще ви третирам като шпионин.
— Не съм такъв, сеньор — увери страхливо Кортейо.
— Ще си покаже. Но на мен изглеждате подозрителен. Човек не би се впуснал на път от Мексико до хасиендата Вандакуа само от голо приятелство!
— Но, сеньор, аз нямах ни най-малко понятие, че сте в Санта Роза!
— Тогава намерението ви е било да го узнаете. Да не би селището да е по път от хасиендата за Мексико? Защо е тази езда в противоположна посока?
Кортейо не успя да прикрие смущението си.