— Значи вие сте се нагърбил сам с управлението на тукашния му имот? Радвам се за вас, сеньор Кортейо — произнесе Вердоха с недобра усмивка. — Сега вие седите под крушата и ядете добрите плодове. Сигурно ще можете да отделите нещо и за мен, скъпи ми дон Пабло Кортейо?
— Имате предвид нещо относно Живачната земя? Хм, сега наистина би могло да се проведе един по-добър разговор отпреди. Но кажете по-напред какво ще прави Хуарес в хасиендата Вандакуа?
— Смята да пипне за яката притежателя, понеже оня го предал.
— По кой начин?
— Не мога да кажа, но толкова по-сигурно е, че утре по това време хасиендерото вече няма да е между живите. Хуарес не знае милост и снизхождение. Между другото, ще имам възможност да видя и хасиендата Дел Ерина.
— А-а, че как тъй?
— Част от нас ще бъдат разквартирувани там.
— Хм — промърмори Кортейо. — А с тях и вие?
— Да.
Кортейо се загледа мълчаливо пред себе си. Това направи впечатление на офицера и той запита:
— За какво се замислихте, сеньор?
— За Живачната земя — ухили се Кортейо.
— Искате да я продадете? — отривисто попита Вердоха.
— Първо нека разбера колко предлагате.
— Хм, няма да е много. Това не са пасбища, а аз тъкмо от такива се нуждая.
— Не се дръжте като търговец, който намира кусури на предмета, който желае да има! Знаем се от дълго време и мисля, че можем да бъдем откровени един към друг. И така, говорете!
— Тази земя, както казах, не е пасищна. Състои се от стръмни, голи чукари и дълбоки, лишени от растителност дерета, но ми е в съседство и по тая причина бих могъл да предложа, да речем — десет хиляди песос.
Кортейо се изсмя подигравателно.
— Десет хиляди пъти безразсъден, ето какъв сте.
— Това пък защо, сеньор?
— Имението беше закупено от графа за около сто хиляди песос и в сегашния си вид е най-малкото четири пъти по-ценно.
— Всеки с убежденията си.
— Но ако се потвърди предположението ми, че редом с живака се срещат и благородни метали, не можете го закупи и с милион, защото само рентата ще се числи някъде към сто хиляди.
— Бълнувате.
— Изложих само трезвото си мнение, като говоря единствено в бъдеще време, изхождайки от предпоставката, че оня къс земя ще се сдобие с голям брой работно население.
— Хората нямат навик да плащат за предположения.
— Зная. Впрочем представям ви нещата не от лична заинтересуваност, а с най-добри намерения.
— Ascuas, че откога пък станахте такъв алтруист?
— От днес. Аз, знаете, съм добър в сметките. Вие ми оказахте една огромна услуга. Без вас навярно щях да бъда разстрелян, ето защо искам да се реванширам с Живачната земя.
Лицето на капитана прие саркастичен израз.
— Да не вземете да кажете, че искате да ми подарите имението?
— Да — отговори Кортейо. Вердоха подскочи от леглото.
— Какво рекохте?
— Каквото чухте — искам да ви подаря красивата Живачна земя.
Другият отново се отпусна в кревата и отвърна студено:
— Глупости! Та това звучи направо възмутително!
— И все пак е вярно!
— Кортейо, а какво бихте сторил, ако се уловя за думите ви?
— Бих ги сдържал.
— Слушайте, сега вие самият сте десет хиляди пъти безразсъден, както се изразихте преди малко.
— Само привидно е така, но аз много добре знам какво говоря.
Търпението на Вердоха се изчерпи.
— Тогава говорете сериозно и не си позволявайте такива глупашки шеги с мен! — рече той. — Никой средно умен мъж, по дявола, не би подарил подобна земя!
— Най-малкото без други намерения и кроежи.
— А-а, ето ти обяснението. Значи си правите някаква сметчица? И мога ли да я узная?
— Разбира се! Касае се да ми окажете една дребна услуга.
— Хайде говорете, любопитен съм да зная срещу какво ли ще получа едно такова въздаяние.
— Хм, при тия работи човек трябва да е малко нещо предпазлив. Ние наистина се познаваме, а това означава да си имаме доверие. Известно ми е, че притежавате удивителна телесна сила…
— Тъй е. Но какво общо има в тая връзка?
— … че сте умел стрелец и фехтовач…
— И това е вярно. Пък и с камата се оправям добре.
— Ето от какво се нуждая. Предполагам, поддържате добра форма с постоянни упражнения…
— Определено — ухили се капитанът. — Всеки, дръзнал да се залови с мен, го пиши хвърлил топа.
— Е, значи нещата стоят много добре. Понеже става въпрос за няколко лица, които са ми застанали на пътя.
— Аха! — възкликна Вердоха. — Услуга от такова естество ли имате предвид, сеньор Кортейо? Да ме наемете в качеството на вероломен убиец?