Посред тая бъркотия се бе появил Хуарес и за кратко време бе придобил такова голямо влияние, че макар да бе все още далеч от президентството, сключи договор дори със Съединените щати. Беше ту тук, ту там, за да вербува хора, възнаграждава или наказва. И днес една такава цел го водеше към хасиендата Вандакуа. Пристигнали там, уланите предизвикаха с появата си всеобщ ужас. Хуарес скочи от коня и влезе в къщата, следван от неколцина офицери. Собственикът се намираше на втора закуска със семейството си, когато внушаващата страх личност пристъпи към него.
— Познаваш ли ме? — запита сурово индианецът.
— Не — отговори хасиендерото.
— Аз съм Хуарес.
Човекът пребледня и извика:
— О, Santa Madonna!
— Не призовавай Мадоната, напразно е! Тя няма да ти помогне! — произнесе мрачно Хуарес. — Ти си привърженик на президента Херера, нали?
Мъжът потръпна.
— Не! — заяви той.
— Не лъжи! — прогърмя индианецът. — Кореспондираш ли с неговите привърженици?
— Не.
— Ще се убедя. Търсете!
Заповедта се отнасяше за офицерите. Те дадоха знак на няколко войници да се приближат и започна основно претърсване на къщата. След известно време дойде един от офицерите с връзка писма и ги подаде мълчаливо на индианеца. Хуарес ги пое, без да продума и се зачете. При вида на писмата цветът на хасиендерото стана мъртвешко-бледен. Сега изпълнените му със страх очи бяха приковани към лицето на червенокожия. Близките му стояха безмълвно в ъгъла и очакваха с разтуптени сърца развръзката. Най-сетне Хуарес приключи с четенето. Надигна се от мястото си и запита хасиендерото:
— Ти ли получи тези писма?
— Да.
— И ги прочете? И отговори?
— Да.
— Преди малко излъга. Ти си привърженик на президента. Член си на съзаклятието срещу свободата на народа. Ето ти наградата!
С тия думи той измъкна револвера си, прицели се и натисна спусъка. Улучен в челото, хасиендерото рухна на пода. Разнесе се многогласен вик на ужас. Хуарес се обърна с невъзмутимо спокойствие към близките на убития:
— Замълчете! Вие също носите вина, но няма да умрете. Ще напуснете къщата. Хасиендата конфискувам в полза на държавата. До един час да сте заминали. Ще ви отпусна коне да натоварите имуществото си. Запазете и парите си. А сега изчезвайте от очите ми!
— Можем ли да вземем мъртвия? — проплака жената.
— Да. Но сега да ви няма!
Трупът бе вдигнат и изнесен навън, а когато часът изтече, обитателите напуснаха със сълзи на очи хасиендата, която Хуарес предостави на войниците си за плячкосване. Сетне бяха заклани няколко говеда и започнаха пир на открито, колкото душа иска.
Докато Хуарес бе останал в стаята, Вердоха контролираше грабежа. Сега влезе при индианеца и онзи заговори:
— Така трябва да завърши всеки, който е вдигнал ръка срещу благото на отечеството. Вердоха, вие верен ли сте ми?
Той метна тигърски поглед към своя офицер. Вердоха отвърна спокойно:
— Да, сеньор, вие го знаете.
— Добре. Ще ви натоваря с една задача. Познавате ли добре провинцията Чиуауа?
— Там съм роден и близо до границата притежавам имение.
— Хубаво. Ще се отправите към столицата й, която носи същото име и ще отстоявате там каузата ми. На първо време обаче ще ме придружите до хасиендата Дел Ерина!
— С военен ескорт ли ще замина?
— Ще получите един ескадрон, с останалите се връщам аз.
— Напред!
Няколко минути по-късно възседнаха конете и препуснаха, придружени само от няколко улани. Един от присъстващите вакуероси служеше за водач.
Още преди да стигнат хасиендата Дел Ерина, бяха забелязани. Поумнели, обитателите й затвориха здраво портата. Хуарес лично потропа.
— Кой е там? — попита Арбелец отвътре.
— Войници! Отворете!
— Какво искате?
— Caramba, ще отворите или не?
Стернау, Унгер и Мариано стояха до хасиендерото.
— Да отворя ли? — попита тихо Арбелец.
— Да — отговори Стернау. — Та те са само няколко конника.
Когато вратата се отвори, Хуарес, придружен от Вердоха, прекрачи с коня в двора и измери със святкащи очи намиращите се пред него хора.
— Защо не се подчинявате? — прогърмя той.
— Не ви познавам — отвърна Арбелец. — Нима сте някой, комуто човек е длъжен да се подчинява?
— Аз съм Хуарес. Познато ли ви е името ми?
Арбелец се поклони без каквото и да било смущение.