— Защо? — обади се мексиканецът.
— Че си запалил огън!
— О, няма кой да го види. Бях гладен и си направих печено.
— Дяволът да отнесе печеното ти! Ами че тая миризма се долавя от сто крачки!
— Да, ама на сто крачки ще дойде само оня, който има работа насам. Тук сме на безопасно място. Слез, сеньор!
Капитанът се спусна, но не седна при човека.
— Не бива да отсъствам задълго — рече той, — затова нека свършим набързо. Къде са хората ти?
— В гората зад планината.
— Знаят ли къде си?
— Не.
— Хм, това ми допада. Желанието ми е да има колкото може по-малко доверени хора. Има ли как да се отървеш от тях?
— Навярно. Но ще съумея ли сам да се справя с онова, което ще поискаш от мен?
— Надявам се. Сумата, която бих дал на всички ви, ще се падне само на теб. А поне това, което сега искам, можеш да извършиш и сам.
— Какво е то?
— Хм, виждам, че имаш пушка с две цеви. Сигурен стрелец ли си?
— Никога не пропускам.
— Ще трябва да дадеш два хубави изстрела за мен.
— А-а, досещам се! И кого трябва да улуча?
— Стернау и испанеца.
— Хубаво, ще получат куршумите, но кога и къде?
— Знаеш ли старата кариера за варовик зад планината?
— Много добре, веднъж се бях заскитал нататък.
— Утре заран в пет часа имам там дуел.
— Caramba! Нима искаш да те пречукат?
— Без твоята помощ е много възможно. Аз и лейтенант Пардеро призовахме немеца на дуел, а Мариано пък му е секундант. Следователно Стернау го очакват две схватки, ала тоя немец има хиляда дявола в тялото си и човек е длъжен да внимава с него. Той трябва да бъде обезвреден още преди дуела и това ще сториш ти.
— На драго сърце, сеньор. И за Мариано ли се налага да опита оловото ми?
— Да.
— На твоите услуги. Стернау простреля моите другари, ето защо пъкълът ще го получи! Как да подхвана нещата?
— Преди пет часа се скрий нейде наблизо. Там има достатъчно дървета и храсти.
— Правилно, схващам! Вие няма да бързате много. Така немецът и испанецът ще минат преди вас и когато пристигнете вие с лейтенанта, ония двамата ще се търкалят с раздробени черепи.
— Не, не така. Аз трябва да присъствам, искам да видя как умират негодниците. Тая работа трябва да стане като сценично представление. Аз извиках Стернау на дуел със саби. Следователно съм първи и когато застане срещу мен, тегли му куршума. Веднага след това вторият ти изстрел да очисти испанеца.
— Не е лош тоя план. А възнаграждението, сеньор?
— Ще го получиш утре. Тук, отново към полунощ.
— Добре, доволен съм.
— Кога беше при камъка?
— Едва привечер.
— Мястото е сигурно и можем да го използваме и занапред без да се опасяваме от разкритие. Сега знаеш всичко. Да се надявам, че мога да разчитам на теб. Лека нощ!
— Лека нощ, сеньор! Бъди уверен, че куршумите ми ще улучат.
Ротмистърът тръгна. Мексиканецът загриза заешките си кокали, пооглозга ги още малко, сетне нарами пушката и се закатери нагоре. Стернау се измъкна с безшумна бързина от скривалището си и запълзя тихо натам, където се очакваше човекът да излезе от кръга на храсталака. Без ни най-малка представа за надвисналата опасност, мексиканецът разбута настрани вейките. Но едва се бяха сключили зад него, Стернау изникна отпреде му и го пипна за гърлото. Безделникът не успя да издаде и звук. Сякаш преса бе стиснала гърлото му и той загуби въздух и съзнание. Спазматично размахващите се ръце и крака замряха, човекът се свлече на земята. Няколко мига по-късно бе със запушена уста и така здраво свързан, че образува неподвижен вързоп.
Стернау го улови, метна и него, и пушката му на рамо и тръгна обратно за хасиендата. Тук всичко изглеждаше потънало в най-дълбока тишина, ала Стернау нямаше вяра на капитана. Та нали се бе върнал едва преди малко и като нищо би могъл да се намира все още извън къщата. Ето каква бе причината да изчака още един час, преди да се приближи до задната част на оградата с пленника си. Там първо прехвърли живия пакет отвъд, сетне сам скочи след него. Със същата предпазливост го вмъкна през прозореца, покачи се и той и затвори зад себе си. Първата му работа бе да надникне внимателно в коридора и като установи, че всички спят, отнесе мексиканеца в жилището си и заключи. Свещта още гореше, явно никой не се бе мяркал насам. Докато отмотаваше пленника от увитите кърпи, забеляза, че онзи се е вторачил ужасено в него.
— Я гледай ти, хубостникът май ме разпозна — рече Стернау полугласно. — Е, да, капитанът подметна, че дяволът се бил вселил в мен и сигурно е тъй, как иначе би ми паднал в ръчичките. Тук ще спиш къде-къде по-удобно от вън. Но нека преди туй освободя джобовете от съдържанието им. Онзи, който има непредпазливостта да пече заек близо до неприятелите си, навярно ще е и толкова глупав да пази бележката, която е намерил под един известен камък.