— Да. Не го ли сторите, ще бъдете обесени без отлагане. И не мислете, че това са само празни заплахи!
— Няма да оставим да бъдем обесени заради ротмистъра. Щом няма друг изход, ще кажем истината в негово присъствие.
— Добре. Подарявам ви живота, а по-нататък ще видим. Сега отново ще ви затворим. Не се опитвайте да бягате, защото всеки опит има за последствие вашата смърт!
Затвориха ги в едно помещение в зимника.
Девета глава
Съд на честта
Поради нараняванията тримата офицери се видяха принудени да останат на бойния плац дълго след тръгването на Стернау и Мариано. Ръката на Пардеро бе напълно раздробена, ала кръвотечението не бе обилно. Една проста превръзка на първо време бе достатъчна. Друго бе положението при капитана. Остро срязаните повърхности на пръстите благоприятстваха бликането на кръвта, а огнестрелната рана на ръката, въпреки че не бе опасна, изглежда засягаше важна артерия. Кръвоизливът тук бе спрян с далеч по-големи усилия. По време на превързочната работа бяха изговорени малко приказки, а онова, което бе казано, носеше отпечатъка на гняв и ярост.
— Кой би го помислил? — скръцна със зъби Пардеро.
— Че беше такъв дървеняк да стреляш по мен! — прекъсна го Вердоха.
— Аз? Та нали вече чу как е станало. Стернау е фехтувач и стрелец, какъвто няма втори.
— И ти също си стрелец, какъвто няма втори, а именно най-лошият!
— Моля сеньорите да не се карат! — обади се секундантът, който сам се оправяше с превързването, тъй като другите двама бяха препятствани от раните си да помогнат. — Умението на сеньор Стернау да борави с огнестрелни и хладни оръжия е наистина поразително, ала още по-голямо впечатление ми направиха думите, които изрече.
— Действително, впечатляващи в най-висша степен — съгласи се Пардеро. — Та той направо те обвини, капитане, че си наел убиец, за да очисти него и секунданта му.
— Ама че низост! — прогърмя Вердоха.
Но въпреки думите, не съумя да прикрие гъстата червенина, която покри мъртвешки-бледото му лице. Който можеше така дълбоко да се изчерви при тоя обилен кръвоизлив, как ли трябва да се е почувствал уязвен. Секундантът го измери с остър поглед. Той беше честен мъж и нямаше представа какви са били същинските намерения на неговия командир, комуто неохотно бе станал секундант — в края на краищата се касаеше за обида на дама. Почти убеден, че обвинението на Стернау е основателно, той запита:
— Кое би дало повод на немеца за едно такова обвинение? — Тъкмо неговата проклетия — подхвърли капитанът.
— Сигурно се заблуждавате, сеньор! — отвърна секундантът спокойно. — Така както преценявам Стернау, той не е мъж, способен на подобна низост.
— Значи е била само една лоша театрална постановка, колкото да подсили ефекта.
— И това не го вярвам. Един Матава-се не би се правил на
комедиант.
Вердоха тропна гневно с крак.
— Млъкнете! Или може би ще кажете, че вярвате на приказките на оня?
— Той изрази едно открито обвинение, което вие не опровергахте — отвърна сдържано лейтенантът. — Но аз се въздържам от присъда преди да се е доказало, че обвинителят има право.
— Така ще ви посъветвам и аз!
Младият мъж вдигна поглед от превръзката, с която се занимаваше, сви вежди и попита:
— Това да не е заплаха, капитане?
— Точно така! — гласеше сприхавият отговор.
Лейтенантът тутакси пусна превръзката и се отдръпна.
— Най-сериозно ви го запретявам — каза той. — В службата сте мой началник, ала в делата, касаещи честта, сме равни. Не мога да си обясня отношението ви към мен, но заявявам, че веднага след връщането ни ще говоря със сеньор Стернау. Той ви обвини в убийство от засада. Окаже ли се неистина, ще трябва да го опровергае и даде удовлетворение. Но ако е прав, напускам службата.
— Забранявам ви да говорите с тоя човек! — изфуча Вердоха.
— Можете да ми давате заповеди само по служебни въпроси, иначе не. Сега знаете позицията ми. Ако ще довършвам превръзката ви, ще ви помоля да изоставим сегашния разговор.
По принуда Вердоха замълча и протегна ръка. Владеещият го гняв не бе най-доброто за спиране на пулсиращата кръв и стана така, че превръзката ги ангажира доста по-дълго време. Докато лейтенантът се занимаваше с ръката на своя началник, Пардеро размени поглед с Вердоха, с който даде да се разбере, че ще му бъде съюзник. Най-сетне се качиха на конете и поеха към хасиендата.
Сред уланите имаше един, който искал навремето да става лекар, но бил изгонен за лошо поведение. Той беше лекарят на ескадрона и всъщност би трябвало да отиде на дуела. Но Стернау бе отказал присъствието на лекар, а капитанът пък бе толкова уверен в успеха на замисъла си, че не сметна за необходимо да уведомява лекаря. Едва завърнали се в хасиендата, Вердоха и Пардеро наредиха да го повикат, за да им направи истински превръзки.