— Какво смятате да предприемете? — попита Стернау.
— Да разоблича капитана и съучастника му — беше отговорът.
— Така е справедливо! Аз ще мога ли да присъствам?
— Разбира се! Дори ще ви помоля да станете мой свидетел. А вие какво мислите да правите с пленниците, сеньор?
— Обещах да им пощадя живота в случай, че направят открити признания в присъствието на капитана. Мой дълг е да спазя думата си.
— Хм, това е непредпазливо. Тези бандити заслужават въжето. Пуснете ли ги да си вървят безнаказано, животът ви вече няма да е сигурен.
— Зная, но аз никога не съм нарушавал думата си, няма да го направя и сега. А може пък снизхождението да им окаже благотворно въздействие.
— Не го вярвам. На такива хора милостта не оказва въздействие, та те смятат човечността за проява на слабост.
В хасиендата стигнаха значително по-късно от капитана и Пардеро. Вердоха се намираше в лагера на войниците и ги видя да идват. Смръщи чело. Присъствието на лейтенанта в компанията на Стернау внушаваше опасения. По тая причина той тръгна с навъсена физиономия към него.
— Лейтенант, къде бяхте?
— Разхождах се — гласеше отговорът.
— Имахте ли моето разрешение? — прозвуча заплашителният въпрос.
— А необходимо ли е? — запита офицерът остро.
— Така мисля. Не се намираме в гарнизона, а на марш.
— Аз пък мисля, че не се намираме на марш, а на полеви лагер, капитане.
— Това тънко разграничаване няма да допринесе никаква полза, лейтенант. След като сте имал намерение да се отдалечите, трябваше да запитате за отпуск.
Младият офицер се изчерви от възмущение, тъй като уланите стояха наоколо и чуваха всяка произнесена дума.
— Длъжен съм да го сторя — отвърна той, — само ако възнамерявам да отпътувам или да се отдалеча по време на служебни задължения. Понастоящем обаче направих една разходка с кон, също както и вие с лейтенант Пардеро.
Капитанът се изпъна в целия си ръст.
— Сеньор, знаете ли какво означава едно неподчинение? — извика той заплашително.
— Зная го не по-зле от вас, сеньор. Но тук не става дума за неподчинение. Касае се по-скоро за едно просто различие в мненията, което може да се изглади по спокоен и пристоен начин. От само себе си се разбира, че не е редно един офицер да бъде кастрен безпричинно пред войнишкия състав!
Очите на капитана блеснаха от ярост. Той пристъпи крачка напред, протегна ръка и нареди:
— Предайте сабята си, лейтенант! Веднага!
Лейтенантът наистина беше млад, ала все пак безстрашен човек. Той успя да се овладее и отговори усмихнато:
— Сабята си? Хайде де! Не можете да ми я искате!
— АЗ съм ваш командир!
— Бяхте! Вие сте един мерзавец. За мен би било най-голям позор, дори само да докоснете моята честна сабя!
Тези думи бяха изговорени с повишен тон, така че достигнаха до ушите на всички войници. Американската дисциплина е по-друга от европейската. Когато уланите чуха ужасното обвинение, тутакси сключиха кръг около офицерите. Пардеро също присъстваше, а Стернау стоеше до страната на неустрашимия млад лейтенант, така че и той се намери заедно с тримата офицери в средата на кръга. Оскърблението, което съдържаха последните слова, бе толкова голямо, че в първия миг Вердоха не намери думи за отговор, сетне обаче се втурна към лейтенанта и извика с треперещ от ярост глас:
— Веднага оттеглете думите си!
— Да ги оттегля? Не. Повтарям, каквото казах — гласеше смелият отговор.
Тогава капитанът поиска да нанесе удар, ала в същия миг Стернау смушка с шпори коня си. И прелитайки с могъщ скок край Вердоха, му стовари такъв пестник, че оня рухна на земята.
— Какво е това? Какво си позволяваш? — кресна Пардеро.
— Нищо! — отговори Стернау. — Рискувах най-много да окалям ръката си.
— Да, — викна младият лейтенант на Пардеро, — обявявам и вас за мерзавец, с чието докосване човек може само да се омърси!
Пардеро пребледня от ярост и гняв.
— Да не бълнуваш? — изкрещя той.
— Не, аз владея разума си, докато при вас случаят не е такъв.
— Охо, благоволи все пак да помислиш, че съм ти началник. Ти си най-младшият офицер!
— Вече не сте ми началник. Нито миг няма да служа повече с вас. Или аз ще напусна, или вие двамата.
— Забравяш, че не може тъй лесно и бързо да се напуска служба — ухили се Пардеро подигравателно. — Арестувам теб за неподчинение, а сеньор Стернау за нанасяне на телесна повреда!
— Вярваш ли си? — отзова се Стернау. — Ти, червеят, способен да ме арестува? Ами ела!
Пардеро стоеше в непосредствена близост до него. Много непредпазливо от негова страна, понеже Стернау се присегна, пипна го за яката, дръпна го нагоре към себе си и го запрати с такава сила на земята, че онзи остана там да лежи. Това вече бе прекалено за уланите. Възрастният вахмистър на отряда пристъпи напред и запита: