— Внасям предложение да се вържат двамата обвиняеми, ако не се успокоят още сега! — обади се Стернау.
— Предложението се приема! — отговори лейтенантът. — Само посмейте! — кресна капитанът. — Ще наредя да сравнят със земята цялата хасиенда!
— Имате ли ремъци или въжета? — попита председателят вакуеросите вместо отговор.
Те бръкнаха по джобовете си и извадиха поисканото.
— Виждате, сеньори, че не се шегуваме! — каза председателят. — Примирете се с неизбежното, иначе ще бъдете принудени да се примирите!
— Да се примирим! — викна Вердоха. — Какво престъпление сме извършили? Кой ще дръзне да провежда военен съд срещу собствения си командир? Аз, аз съм този, който обвинява!
— Заблуждавате се. Не се касае за военен, а за Съд на честта, който ще реши дали честните хора ще могат занапред да служат под ваша команда.
Вердоха поиска да даде един от своите груби отговори, ала Пардеро сложи умирително ръка на рамото му и прошепна:
— Успокойте се за Бога! С грубости нищо няма да постигнем.
По тая причина ротмистърът се овладя.
— Хайде, холан, започвайте глупашките си шеги! Сетнешното запазвам за себе си!
Тъй като сега настъпи тишина, председателят покани:
— Сеньор Стернау, говорете!
Стернау се надигна.
— В името на двете присъстващи сеньорити, обвинявам тези двама мъже в безчестно поведение спрямо беззащитните дами. Обвинявам ги по-нататък в опит за отнемане живота на мен, сеньор Мариано и сеньор Унгер.
— Можете ли да докажете обвиненията?
— Да.
Лейтенантът се обърна сега към двамата обвиняеми и запита:
— Как смятате да се отнесете към тези обвинения?
— Те са толкова нелепи, че не считам за достойно да им давам отговор — заяви Вердоха и Пардеро се присъедини към думите му.
— Благодаря ви — рече лейтенантът. — Щом нямате нищо за казване, опростявате процедурата по един желателен начин. Както е редно, отминаваме първото обвинение. Обвиняемите не отговарят и с това признават вината си. Но що се отнася до второто, сме принудени да се занимаем по-изчерпателно. Тъй като двамата обвиняеми се въздържат от отговор, ще помоля сеньор Стернау да даде своите показания.
Стернау изнесе подробно обвиненията си, но без да даде да се разбере, че има на разположение бандитите като свидетели. Разказа всичко, което се бе случило от момента, в който Бизоновото чело бе предупредил пътниците за предстоящата засада. Осведоми за ездата, която бе предприел с Вердоха и лейтенантите до Пролома на ягуара и отбеляза, че тогава се е пробудило недоверието му. Спомена за нощното промъкване и подозрителните излети на капитана и приключи с това, че навярно и последната му езда с Пардеро е била пак по някоя злоумишлена причина.
Когато свърши, взе думата Вердоха, въпреки изявлението, че няма да отговаря.
— Изглежда действително имам работа с хора с умствено отклонение — подхвана той. — Тоя човек не изказа нищо друго, освен голи догадки и въз основа на тях ония там се одързостяват да провеждат така наречения Съд на честта над двама кабалероси и офицери на нашата славна република. Това е направо позорно, а един такъв позор ще съумея да накажа, веднага щом комедията свърши!
— Подобно наказание не ме плаши — отзова се Стернау, — защото незабавно ще подкрепя догадките си с доказателства. Когато двамата сеньори яхнаха днес конете, аз предусетих целта на ездата и тръгнах със сеньор лейтенанта да поразузная. Вердоха беше учредил в гората своего рода поща — един камък, под който пъхаше писмените си заповеди. Днешната гласи: «Остани в близост до това място. Към полунощ ще се срещнем при камъка. Мисли му как ще се оправдаваш.» Не мисля, че сеньор Вердоха ще го отрече.
Когато Стернау спомена камъка и извади бележката да прочете съдържанието, обвиняемите пребледняха. Двамата стояха смълчани под отправените им от всички страни погледи. Стернау продължи:
— Трябва да отбележа, че аз подслушвах тайните срещи на обвиняемия. Слушах какво се говори и съобразно него действах. Имам на разположение свидетели, чиито показания ще дадат най-добра информация за всичко останало.
По негов знак бяха доведени всички пленени мексиканци. При появата им Вердоха видимо се стъписа. И всичко излезе на бял свят. Пленниците доложиха показанията си наистина с всички признаци на смущение, но все пак така правдиво и обстоятелствено, че не оставиха никакво съмнение. Двете бележки бяха признати като произлезли от ръката на Вердоха и това не можеше да бъде отречено от него. Двамата обвиняеми обаче се стаиха зад гордо мълчание без да направят признания.