Когато сваленият капитан влезе в стаята на сеньоритата, беше още тъмно. Запали свещта. Ема тъкмо бе започнала да се съвзема. Той заповяда на треперещото момиче напълно да се облече. После потърси и извади от гардероба и други неща, които изисква една дълга езда.
Пардеро не намери Каря да лежи неподвижно на пода. Тя се мяташе насам-натам, стараейки се с всички сили да се освободи от вървите. Той дръпна вратата зад себе си и запали свещта. Времето напираше. Посегна към вървите й и ги разхлаби дотолкова, че да не й даде пълна свобода. После я принуди да се облече. Тя понесе всичко това спокойно. Първоначално очите й бяха блеснали с дива омраза към него, ала сега ги държеше затворени. Сякаш онова, което ставаше с нея, й бе безразлично.
В един момент вратата се отвори и вътре надникна Вердоха.
— Готов ли си? — запита.
— Да.
— Вземи още няколко кърпи и завивки! Сега тръгваме.
На двамата пленника също бяха навлечени дрехите. Увити и свързани така, че не бе възможно да мръднат крайниците си, те бяха отнесени долу в двора. Малко по-късно Вердоха и Пардеро свалиха момичетата. Всичко се извърши тихо и предпазливо и никой не ги чу. Също така тихо отвориха и голямата порта и отидоха да вземат Стернау. Беше тъмно и не видяха дали очите му са отворени. Не забелязаха някакво движение от негова страна.
Сега двама по двама нарамиха по един пленник и ги понесоха нечуто навън. Един остана да заключи портата, прехвърли се през оградата и последва останалите. От влизането им в хасиендата бе минал един час. Половин час по-късно се намираха при конете си в гората. За петимата пленника бяха довели пет животни, за девойките дори дамски седла. Вързаха ги на конете, при което се оказа, че Стернау е дошъл на себе си.
Тринадесетината мъже се разделиха на пет групи. Падаха се по трима души на всеки от мъжете-пленници, като предводителите взеха само по един придружител. Разделиха се и препуснаха в различни посоки. Това бе хитрост за затрудняване на преследването. Едва след един пълен ден езда щяха да се събират по две отделения, за да се натъкнат на края на втория — на Вердоха. Пунктовете, където щеше да става това, бяха определени предварително, като всеки един от похитителите бе осведомен няколко дни преди нападението за точния път, който имаше да измине. Така че едва ли се хранеше някакво съмнение в успеха.
Но по две отношения този план си имаше своята слабост. А именно: Вердоха да бъде измамен от собствените си съучастници и от друга страна при едно нападение трима души не можеха да окажат такава съпротива, както тринадесет. Той помисли за това едва когато направи на заранта първия престой със своята група. При него бе Ема, а останалите пленници бяха поверени на Пардеро и мексиканците.
Първият му ден пътуване водеше през хълмиста местност, която преминаваше на запад в планинска верига, пресичаща Коауила от север на юг. На другото утро се спускаше по западния склон на тези предпланини, а следобед достигна периферията на пустинята Мапими — територия, ползваща се с най-лоша слава в Мексико. Тук беше мястото на срещата, където другите четири отряда трябваше да се съберат с него и сега той очакваше с тревожно напрежение резултата от хитрите мерки, които бе взел. Само час след пристигането си забеляза да се появява на юг група ездачи. Когато наближиха, той изброи осем мъже. На сърцето му олекна, понеже бяха от неговите хора. Оказа се, че са различните отделения, водещи Стернау и Мариано. Бяха посрещнати от него с голямо задоволство. Двамата пленници бяха вързани по нечовешки начин. Свалени им бяха само превръзките от устата, така че поне можеха да дишат.
За голяма радост на Вердоха привечер пристигнаха и останалите с Каря и Унгер. Никое от петте отделения не бе преследвано и той си помисли, че отсега може да продължи в безопасност ездата си. Най-напред бе разставен бивакът. Запалиха огън и се подкрепиха. Сетне нахраниха пленниците, които нямаше как да си послужат със собствените ръце, разпределиха стражата и легнаха да почиват. Вердоха преднамерено бе поел първата смяна, за да издевателства над пленниците, от които никой не бе отронил нито дума. Те лежаха в средата на кръга, образуван от тринайсетте мексиканци. Приближи най-напред до Унгер.