— Наистина Сатаната се е вселил в тялото му! — обади се един от мъжете и се прекръсти. — Сам беглец не би могъл да се справи с четирима преследвачи без помощта на дявола!
— Замълчи, глупако! — сопна му се Вердоха. — Стернау е само един хитър човек, нищо повече. Взел е конете на двамата ранени, ето следите. Трябва да тръгнем след него!
Потеглиха. Когато следите завиха на юг, бе свикан съвет.
— Връща се в хасиендата — изрази мнение Пардеро.
— Не — отвърна Вердоха. — Хасиендата е разположена на изток, а не на юг. СтерНау е замислил нещо друго. Ако е имал намерение да се връща в хасиендата, щеше да го стори още от мястото на сражението. Той обаче е яздил в продължение на няколко часа в противоположна посока — навътре в пустинята. Трябва да бъдем предпазливи. Продължаваме да яздим по следите му!
Проследиха дирята на Стернау отново в продължение на няколко часа и стигнаха най-сетне мястото, където бе обърнал на изток.
— Вижте, имах право! — рече Пардеро. — Връща се в хасиендата, за да доведе помощ.
— Глупости! — сряза го Вердоха. — Ние сме само девет човека. Мъж, който за пет минути се справя с четирима преследвачи, не се нуждае да води помощ от два дни път. Стернау не е глупак. Два дни натам и два дни насам — трябват му четири дни, в най-добрия случай три, преди да стигне отново тук. Дори да не бъдат отвеяни следите ни, ще имаме преднина от три дни, които няма как да навакса.
— Че каква ли пък цел си е поставил тогава? — запита Пардеро.
— Стернау е взел със себе си пет пушки. Защо? Да не би да ги мъкне като плячка? Не, той може да даде с тях — едната е с две цеви — шест изстрела. Конете на двамата ранени са с него. Защо? По тоя начин постига по-голяма бързина, защото когато животното му се умори, се прехвърля на свободно, с по-свежи сили.
— Но защо язди на изток Стернау?
— Отгатвам. Той описва затворен контур. Там зад планината ще обърне на север, за да ни се яви в гръб. Вероятно иска да спечели време, защото докато ние обикаляме след него, може да пристигнат хора от хасиендата. Знаеш, че Стернау е оня прочут «Господар на скалите». Повярвай ми, той не се страхува сам да се залови с нас, вече го доказа! Но след като се досетих за намеренията му, няма да се оставя да ме изиграе. Убеден съм, че при всеки нощен лагер ще поваля няколко от нас. Срещу такъв мъж на саваната не помага никаква предпазливост. Следователно няма да спираме за нощувка. Ще яздим до заранта, почиваме няколко часа, след което отново до следващото утро. Тогава ще сме достигнали западния край на пустинята, а вечерта сме при целта. А той ще бъде принуден да бивакува две нощи и ето как ще му се изгубим от погледа.
— Но ще издържат ли конете ни на такава напрегната езда?
— Ранените вече изпратихме към моята хасиенда. Утре в зори ние останалите ще сме при едно езерце, където конете ни ще могат да се напият и попасат. А вдругиден нека си рухнат, тъй като на всяко пасище ще намерим бодри животни.
— Но двете момичета?
— Ба, ще трябва да издържат. Ще освободим ръцете на пленниците, та да не се изморяват толкова лесно. На края на пустинята ще оставим няколко души да изчакат Стернау. Видят ли го, ще го заловят или ще му теглят куршума. Сега напред!
С тези думи Вердоха доказа, че е прозрял намеренията на Стернау и е по-умен, отколкото онзи го смяташе. Ако успееше неговият план, щеше да отведе пленниците си на сигурно място, а Стернау ще бъде застрелян или заловен.
Ръцете на пленниците бяха освободени, за да могат да управляват самостоятелно животните си. Но бяха взети всички предохранителни мерки да не сдобият свободата си. Ранените от Стернау се бяха измъкнали по околен път към хасиендата на Вердоха. Намаленият отряд препусна в галоп по Мапими. По изкривените черти на Вердоха се виждаше, че окото му причинява страшни болки, но той не обели и дума по тоя въпрос. Вътрешно кипеше от ужасен гняв, ала сега се касаеше преди всичко да стигнат колкото може по-скоро целта. Отмъщението бе отложено за по-късно.
Целият ден пътуваха все на запад — по каменисти площи, голи чукари и пусти пясъчни местности, докато стигнаха вечерта @протегната ръка на една гора. Тук изнурените коне имаха възможност да отдъхнат половин час, преди да продължат отново.
Докато онези райони показват големи дневни горещини, нощите им са доста студени. Хладината бе предимство за отряда, тъй като изискваше подвижност, а конете по-малко се изтощаваха. Впрочем човек едва ли е в състояние да повярва на каква издръжливост са способни мексиканските коне.