Може би отново ще си сглобя царството, помисли си Тепик. Но пък тогава какво ще правя с него? Де да можем да намерим Диос. Той винаги знае какво трябва да се прави, това бе основното му качество.
Мъж от стражата си проби път през гъмжилото от жреци и благородници.
— Простете, ваше величество, един търговец иска да ви види. Казва, че е спешно.
— Не сега, човече. Представителите на тсортянската и ефебската армии ще дойдат да ме видят след час, а още много неща трябва да бъдат свършени преди това. Не мога да си губя времето с някакъв пътуващ търговец. Всъщност какво точно предлага?
— Килими, ваше величество.
— Килими?
Беше Чидър, ухилен като разрязан пъпеш, следван от част от екипажа. Търговецът се приближи от дъното на залата, като оглеждаше фреските и украсата. Понеже беше Чидър, вероятно оценяваше видяното и когато стигна до трона, на ум ограждаше общата сума в кръгче.
— Приятно местенце — отбеляза той, свеждайки хилядолетните архитектурни придобивки само до две думи. — Никога няма да познаеш какво ни се случи. Просто си плавахме край брега и изведнъж се появи река. В един момент скали, в следващия — река. Странно нещо, рекох си. Обзалагам се, че стария Тепик е там някъде.
— Къде е Птраци?
— Знаех си, че се оплакваш от липсата на домашни удобства, затова ти донесохме този килим.
— Попитах къде е Птраци?
Екипажът се отмести встрани и остави ухиления Алфонс да разреже въжетата и да опне килима.
Килимът се разгъна по пода, бълвайки кълба прах, молци и накрая Птраци, която продължи да се търкаля напред, докато главата й не се блъсна в ботуша на Тепик.
Той й помогна да стане и се помъчи да извади пухчетата от косата й, докато тя се олюляваше. Момичето не му обърна внимание, а зачервена от гняв и липса на въздух се обърна към Чидър.
— Можех да се задуша в това нещо! — извика тя. — Ако съдя по миризмата, хиляди други същества вече са го сторили! А и жегата!
— Нали каза, че номерът минал при царица РамХам-Тарам или както беше? — отвърна Чидър. — Не си го изкарвай на мен. Вкъщи огърлица или нещо подобно обикновено върши същата работа.
— Обзалагам се, че тя е имала сносен килим! Не нещо, захвърлено в проклетия трюм от половин година!
— Извади късмет, че изобщо имахме килим — отвърна кротко Чидър. — Идеята беше твоя.
— Пфу! — Птраци се обърна към Тепик. — Здрасти. Това трябваше да бъде стряскащо оригинална изненада.
— И подейства — отвърна Тепик трескаво. — Наистина подейства.
Чидър лежеше на кушетка на верандата, а три прислужнички се редуваха да му белят грозде. Кана бира се изстудяваше на сянката. Чидър се хилеше приветливо.
Легнал по корем върху едно одеяло наблизо, Алфонс се намираше в доста странно положение. Учителката на Момичетата бе забелязала, че освен татуировките на ръцете му, гърбът му е същинска илюстрирана енциклопедия на екзотични похвати, и бе довела момичетата да се образоват. От време на време морякът премигваше, когато показалката й мушваше елементи от изключително значение, и с пръсти запушваше белязаните си уши да не допусне кикотенето в тях.
В далечния край на верандата, по мълчаливо съгласие оставени насаме от другите, седяха Тепик и Птраци. Нещата не се развиваха добре.
— Всичко се промени — каза той. — Няма да бъда цар.
— Ти си царят. Не можеш да промениш това.
— Мога. Мога да абдикирам. Много е просто. Ако се окаже, че не съм всъщност царят, мога да правя каквото си искам. Ако съм цар, то царската дума е закон и мога да абдикирам. Ако е възможно да се сменя пол с декрет, няма проблем и за положението ми в обществото. Да намерят някой роднина за работата. Предполагам, че имам десетки.
— Работа ли? Както и да е, нали каза, че само леля ти е останала?
Тепик се намръщи. Като се замислеше, леля Клеф-птах-ре не беше монархът, от който се нуждаеше царството, ако искаше да започне наново. Тя имаше закостенели разбирания по доста въпроси, но повечето включваха дране на хора на живо. За начало — повечето хора под тридесет и пет години.
— Ами ще е някой друг тогава. Едва ли ще е трудно, винаги сме имали благородници в излишък. Трябва само да намерим някого, който е сънувал кравите.
— А, онзи сън със седемте дебели и седемте тънки крави? — попита Птраци.
— Да. Нещо като потомствен сън.
— Знам само, че е досаден. Една от кравите винаги се хили и свири на рог.
— На мен повече ми прилича на тромбон.
— Като се вгледаш внимателно, ще видиш, че е церемониален рог.