— Е, всеки вижда нещата различно. Не мисля, че е от значение.
Тепик въздъхна и погледа как разтоварват „Безименния“.
Корабът изглежда разполагаше с повече от очакваните пухени дюшеци, а неколцина слизаха озадачени по подвижното мостче с кутии инструменти и тръби в ръце.
— Няма да ти е лесно — увери го Птраци. — Не можеш просто да кажеш: „Всички, които са сънували крави, да пристъпят напред“. Така ще разкриеш замисъла.
— Няма да се размотавам тук, докато някой се сети да го спомене! — гневно натърти Тепик. — Помисли! Колко хора ще кажат: „Ей, снощи сънувах един странен сън с крави“? Е, като изключим теб.
Двамата се спогледаха.
— И тя ми е сестра? — попита Тепик. Жреците кимнаха. Оставиха Кууми да го съобщи в думи. Той бе разглеждал десетина минути записките на Учителката на Момичетата.
— Майка й беше, ъ-ъ, любимка на покойния ви баща -обясни жрецът. — Той се погрижи с огромен интерес за възпитанието й и, ъ-ъ, изглежда… да. Разбира се, възможно е да ви е леля. Наложниците никога не са били много добри в изчисленията. Най-вероятно ви е сестра.
Птраци го погледна с насълзени очи.
— И в двата случая няма никаква разлика, нали? — прошепна тя.
Тепик сведе поглед.
— Всъщност предполагам, че има. — Пак я погледна. — Но можеш да станеш царица — промълви, като погледна жреците изпепеляващо и добави твърдо: — Нали така?
Върховните жреци се спогледаха. След това се взряха в Птраци, чиито рамене потрепваха. Малка, обучена в двореца, свикнала да получава заповеди… Жреците се обърнаха към Кууми.
— Направо е идеална за това — отсъди той и последваха възгласи на пълно одобрение.
— Вече всичко ти е уредено — утеши я Тепик.
Птраци го погледна ядно и той отстъпи назад.
— Е, аз ще тръгвам. Няма нужда да си приготвям багажа, всичко е наред.
— Просто така? Това ли е всичко? Нищо ли не искаш да кажеш?
Изминал половината път до вратата, Тепик се поколеба. Можеш да останеш, каза си той. Въпреки че нищо добро няма да се получи. Нещата страшно ще се оплескат накрая. Сигурно ще разцепите царството помежду си. Само защото съдбата ви е събрала, не означава, че е преценила нещата както трябва. Както и да е, ти вече си бил цар.
— Камилите са по-важни от пирамидите. Това трябва да запомниш завинаги — изрече Тепик и побягна към изхода, докато Птраци търсеше с какво да го замери.
Слънцето достигна връхната си точка без помощта на бръмбар и Кууми надвисна над трона като Хат, Лешоядоглавия Бог.
— Ваше величество благоволява да потвърди наследяването ми на титлата на Върховен жрец.
— Какво? — попита Птраци, облегнала се на едната си ръка, и махна към Кууми с другата. — А… Да. Добре. Чудесно.
— Уви, не е намерена и следа от Диос. Вярваме, че е бил твърде близо до Великата Пирамида, когато тя… засия.
Птраци се вгледа в пространството пред себе си.
— Продължавай.
Кууми се изпъчи.
— Ще мине време, докато подготвим официалната коронация. — Той взе златната маска. — Въпреки това ваша прелест ще благоволи да носи маската на властта, защото има много официална работа за вършене.
Птраци погледна към маската.
— Няма да сложа това.
Кууми се усмихна.
— Ваше величество ще благоволи да сложи маската на властта — повтори той.
— Не.
Усмивката на жреца леко се пропука по краищата, докато той се опитваше да схване новата идея. Диос в никакъв случай не бе имал подобни проблеми.
Проблемът беше преодолян с внимателно заобикаляне.
Боязливото примъкване бе верен партньор през целия му живот и жрецът нямаше намерение да го изостави сега. Много внимателно остави маската на един стол.
— Сега е Първият Час. Ваше величество ще пожелае да изпълни Ритуала на Ибис и тогава милостиво да даде аудиенция на командирите на тсортянската и ефебската армии. Двамата искат разрешение да преминат през царството. Ваше величество ще забрани подобни действия. По време на Втория Час ще…
Птраци затропа с пръсти по облегалките на трона си, след което дълбоко пое въздух.
— Отивам да се изкъпя.
Кууми леко се олюля.
— Сега е Първият Час — повтори той, неспособен да измисли нещо друго. — Ваше величество ще пожелае да изпълни…
— Кууми?
— Да, о, велика царице?
— Млъкни. — … ритуала на Ибис… — измърмори той.
— Убедена съм, че си напълно способен да го направиш сам. Приличаш ми на човек, който сам върши нещата, ако изобщо има такъв — добави тя кисело.
— …командирите на тсортян…
— Кажи им… — започна Птраци и се замисли за момент. — Кажи им, че и двамата могат да минат. Не само единият или другият, ясно ли ти е? И двамата.