Всяка от змиите бе захапала опашката си. В дъното на хълма, зад камилите и пред дрипавото си семейство, се виждаше малка кафеникава фигура, която размахваше пръчка. Човечецът изглеждаше разгорещен и доста объркан.
Всъщност приличаше на човек, който се нуждае от добри съвети и внимателно напътствие.
Диос отново погледна към жезъла. Беше сигурен, че това е изключително важно. За жалост не си спомняше защо. Само помнеше, че жезълът му тежеше, но в същото време му беше трудно да го пусне. Много трудно. По-добре да не го вдигам, помисли си той.
Може пък да го вдигне само за малко и да обясни ролята на боговете и защо пирамидите са от толкова голямо значение. След това нищо не пречеше да го пусне.
Диос изпъшка и като се обгърна с остатъка на робата си, за да придобие достойнство, пристъпи напред с жезъл в ръка.