Или пък изгревът. Винаги му действаше успокояващо. Приятно беше да седиш, увит в одеяло на най-високия покрив на палата и да гледаш как маранята се вдига от реката, когато потопът от злато залива земята. Изпитваш онова топло чувство на задоволство, че още една работа е отхвърлена. Дори и да не си наясно как всъщност си я свършил…
Изправи се, нахлузи чехлите си и с леки стъпки излезе от стаята си. Закрачи по широкия коридор, който водеше към огромните спираловидни стълби и покрива. Няколко свещи от напоена в лой сърцевина на тръстики осветяваха статуите на другите местни божества, като рисуваха по стените движещи се картини от сенките на фигури с глава на куче, тяло на риба, ръце от паешки крачета. Познаваше ги от детските си години. Юношеските му кошмари щяха да бъдат доста безформени, ако ги нямаше.
Морето. Бе го виждал само веднъж като момче. Не го помнеше особено добре с изключение на размерите. И шума. И чайките.
Мисълта за тях го глождеше. Изглежда те се бяха уредили много по-добре. Искаше му се един ден да се върне като чайка, но разбира се, ако си фараон, това е недопустимо. Никога не се връщаш. Всъщност, точно казано, не си и отиваш.
— Е, какво е? — попита Тепик.
— Опитай — подкани Чидър — просто го опитай. Никога няма да имаш този шанс отново.
— Грехота е да го пропуснем — любезно се съгласи Артур, като гледаше към сложната шарка в чинията си. — Какви са всичките тези червени нещица?
— Просто репички — презрително уточни Чидър. — Те не са най-важното. Хайде.
Тепик протегна ръка и набоде с дървената виличка тънко като хартия резенче от бяла риба. Майсторът-готвач на скуиши ги изучаваше, както човек би наблюдавал прохождащо детенце на първия му рожден ден. Тепик осъзна, че така ги гледаше и целия ресторант.
Внимателно задъвка. Беше солено, леко гумено и с едва доловим привкус на канализация.
— Вкусно, а? — попита възторжено Чидър. Няколко посетители, седнали по-наблизо, започнаха да ръкопляскат.
— Различно е — призна си Тепик с пълна уста. — Какво е това?
— Дълбоководна риба-гръм — отвърна Чидър. — Всичко е наред — продължи припряно, щом Тепик многозначително остави вилицата си. — Напълно безопасно е при положение, че всеки милиметър от стомаха, черния дроб и храносмилателния й тракт са махнати — затова струва толкова много. Не може да има некадърен майстор-готвач на риба гръм. Това е най-скъпото ястие в света, хората оди пишат за него…
— Може да е много вкусна експлозия — измърмори Тепик, докато идваше на себе си. Все пак сигурно беше сготвена както трябва, в противен случай всичко наоколо щеше вече да е украсено с него в ролята на тапет. Внимателно побутна с вилицата си резенчетата от корени, които заемаха останалата част от чинията му.
— А тези неща какво ти правят? — попита.
— Ами ако не са правилно приготвяни в продължение на шест седмици, влизат в катастрофална реакция със стомаха ти — обясни Чидър. — Извинявайте. Мислех, че трябва да отпразнуваме случая с най-скъпото ястие, което можем да си позволим.
— Разбирам. Пържени рибки с картофки за Мъже — отбеляза Тепик.
— В това място дали се намира оцет? — изфъфли Артур с издути бузи. — А добре би ми дошъл и малко кашкав грах.
Но виното беше добро — не обаче от изключително добрите вина, не и от големите реколти. Но чак сега Тепик разбра защо целия ден го беше боляла главата.
Виновен беше обратният махмурлук. Приятелят му беше купил четири бутилки от иначе доста обикновено бяло вино. Причината да е толкова скъпо беше, че гроздето още предстоеше да бъде засято.8
Светлината се движи бавно, мързеливо по Диска. Не бърза за никъде. Защо да се притеснява? При скоростта на светлината навсякъде си е едно и също място.
Цар Тепикамон XXVII наблюдаваше как златният диск се носи над ръба на света. Ято жерави излетя от покритата с мараня река.
Съзнателно изпълняваше дълга си, помисли си. Никой никога не му е обяснявал как да кара слънцето да изгрява, реката да прелива и житото да расте. Как се правят тези работи? В края на краищата той е богът. Би трябвало да знае. Но не знаеше и беше живял с адската надежда, че всичко ще си функционира правилно, и май номерът минаваше. Проблемът е в това, че ако нещата се объркат, нямаше да знае причината. В един от постоянните си кошмари виждаше как Диос, върховният жрец, го разтърсва една сутрин, за да го събуди… Само че нямаше да е сутрин, разбира се, а в палата са разпалени всички светлини, сърдита тълпа се е събрала и негодува в обсипания със звезди мрак навън и всеки го гледа с очакване…
8
Обратното вино се прави от грозде, което спада към растенията, наречени ретемпорални. Вирее само по високите магически полета. Обикновените растения се развиват, след като семената се посадят — при ретемпоралните рестения всичко е в обратен ред. Въпреки че обратното вино опиянява по обичайния начин, въздействието на храносмилателната система върху молекулите му предизвиква необичайна реакция, чийно краен ефект е да върне произтичащия махмурлук обратно във времето към момент, отстоящ на няколко часа от времето на изпиване на виното.