А всичко, което би могъл да каже в такъв миг, щеше да гласи: „Извинете.“
Мисълта го ужасяваше. Колко лесно е да си представиш как се образува лед по реката, как вечният студ обрамчва палмите и прекършва листата им (които се натрошават при удара в замръзналата земя), а птиците падат бездиханни от небето…
Сянка се плъзна върху него. Вдигна поглед — очите му, замъглени от сълзите, видяха сивия празен хоризонт и устата му зейна от ужас.
Изправи се, запокити одеялото назад и вдигна ръце нагоре в смирена молитва. Но слънцето си беше отишло. Той е богът, това си е негова работа, тук е, за да върши точно тази работа, а не оправда надеждите на хората си.
Сега чуваше в ума си гнева на тълпата — надигащият се рев на недоволство започна да изпълва ушите му, ритъмът стана настойчив и познат и достигна до нивото, при което вече не се набиваше вътре в него, а го избиваше навън в онази солена синя пустиня, където слънцето винаги грееше, а лъскави фигури се носеха на колесници из небето.
Фараонът се повдигна на пръсти, отметна глава назад и простря криле. И скочи.
Докато се рееше из небето, с изненада чу тъп удар зад себе си. А слънцето се подаде иззад облаците.
По-късно фараонът се чувстваше дълбоко смутен от случката.
Тримата новоизпечени убийци вървяха с клатушкане по улицата, аха-аха да тупнат, но все не падаха и се опитваха да пеят „На магьосника жезълът си има топка накрая“ в съзвучие или поне в една тоналност.
— И е голяма, и кръгла, и тежи три до… — пееше Чидър. — Ех, да му… В какво стъпих?
— Някой да знае къде сме? — попита Артур.
— Ние… ние вървяхме към Гилдията — отговори Тепик, — само че някак си сме попаднали на грешен път — онова там е реката. Надушвам я.
Предпазливостта проникна през алкохолната броня на Артур.
— Може да има опасни чув… чве… човеци наоколо по т’ва време на нощта — осмели се да напомни той.
— Да — с удовлетворение потвърди Чидър — ние сме. Имаме си и документ за доказателство. Взели сме си изпита и всичко. Ще ми се да видя дали някой би опитал нещо с нас.
— Точно така — съгласи се Тепик, като се облегна върху него в търсене на колеблива опора. — Ще ги сцепим от оная работа до как-му-беше-името.
— Точно!
Неуверено се заклатушкаха по Месинговия мост.
Всъщност наистина имаше опасни човеци наоколо из сенките, предшестващи зората, и понастоящем те се намираха на двайсетина крачки зад тях.
Сложната система на криминалните Гилдии в действителност не превърна Анкх-Морпорк в по-безопасно място. Системата просто рационализира опасностите и ги постави на постоянна и надеждна основа. Основните Гилдии поддържаха реда в града по-задълбочено и определено с по-голям успех в сравнение с постиженията на някогашната Стража и си беше истина, че всеки крадец на свободна практика и без лиценз, заловен от Гилдията на крадците се оказваше в скоро време задържан за съставяне на доклади по социални допитвания, а освен това му заковаваха и коленете едно за друго.9
Обаче винаги се намират волни души, които биха дръзнали да се впуснат в безразсъдно съществуване извън беззаконието. Петима мъже, отговарящи на това описание, предпазливо се приближаваха до триото, за да ги запознаят със специалитета на седмицата — прерязано гърло плюс кражба и погребение в речна кал по Ваш избор.
Обикновено хората странят от убийците поради инстинктивното си усещане, че на убиването на хора срещу много големи суми пари не се гледа с добро око от боговете (които, общо взето, предпочитат хората да биват убивани срещу съвсем малки суми или напълно безплатно) и че това действие води до високомерие, което пък си е божие възмездие. Боговете страшно упорито вярват в справедливостта, поне в тази й част, която засяга хората. Знае се, че я раздават понякога с такова въодушевление, та дори хората километри околовръст се превръщат в керамика.
Черният цвят на убийците обаче не плаши всекиго и в някои сектори от обществото се счита за особено престижно да убиеш убиец. Нещо като да размажеш шестица на игра на конски кестени.
Общо взето, тримцата, които сега се клатушкаха на фона на пустия дъсчен Месингов мост, си бяха мъртвешки пияни убийци и мъжете зад тях бяха твърдо решени да поставят значителната запетайка между прилагателните.
Чидър се блъсна в един от хералдическите дървени хипопотами10, които бяха наредени по моста откъм морето, отскочи от него и се просна на парапета.
— Драйфа ми се — оповести той.
9
Когато Гилдията на Крадците обяви Обща стачка в Годината на Очарователната леност, реалното ниво на престъпността се удвои.
10
Една от двете# легенди за основаването на АнкхМорпорк гласи, че двамата братя сираци, които построили града, в действителност били намерени и отгледани от хипопотам и закърмени с хипопотамско мляко (лит. ориджепъл, въпреки че някои историци твърдят, че това е неправилен превод на орджапъл, вид шкаф за напитки със стъклена вратичка). Осем хералдически хипопотама опасват моста, наредени с лице към морето. Казват, че ако някога над града надвисне заплаха, те ще избягат.
# Според другата легенда, която гражданите обикновено не разказват, дори в още по-антични времена група мъдреци оцелели при потоп, пратен от боговете, като си построили огромен кораб и на този кораб качили по двама представители от всеки животински вид, съществувал по онези времена на Диска. Няколко седмици по-късно насъбралият се животински тор натежал и корабът започнал да гази дълбоко във водата и затова — продължава историята — го изсипали от страната на единия борд и нарекли мястото Анкх-Морпорк.