— Баща ми е почтен търговец!
— Точно обратното. Седемдесет процента от доходите му миналата година са от недекларирана търговия със следните стоки… — Погледът на Тепик се взря в небитието. — …от незаконен транспорт на гулани и лечари — девет процента. От нощен превоз на необлагани с данъци…
— Добре де, трийсет процента е почтен — призна Чидър, — което е значително по-почтено от повечето. Я по-добре ми кажи откъде знаеш това. Изключително бързо ми го кажи.
— А-аз не знам — отговори Тепик. — Когато с-сспях, струваше ми се, че знаех всичко. Всичко за всекиго. Мисля, че баща ми е умрял.
— Ау — отрони Чидър. — Боже. Моите съболезнования.
— А, не. Не е каквото си мислиш. Той би искал това да се случи. Мисля, че дори го очакваше с нетърпение. В нашето семейство смъртта е мигът, от който наистина започваш, разбираш ли, да се радваш на живота. Предполагам, че той доста се забавлява.
В действителност фараонът седеше на една свободна плочка в церемониалната подготвителна зала и наблюдаваше как сочните му вътрешности внимателно биват изваждани от тялото му и как ги слагат в специалните кани, предназначени за специалната ниша.
Това не е гледка, често наблюдавана от хората — поне не от хора, които са в състояние да проявяват разсъдлив интерес.
Той беше доста разстроен. Въпреки че официално вече не обитаваше тялото си, все още беше привързан към него благодарение на някаква окултна връзка, а и трудничко е да изпитваш удоволствие, като гледаш как двама занаятчии се ровят до лакти в твои чаркове.
Освен това и шегичките им не са смешни. Не и когато мишената си ти.
— Виж, господарю Копърко — каза Ембри, закръглен, червендалест млад мъж и както царят бе научил — новият чирак. — Гледай… така… виж това, виж… гледай… името ти в нова светлина. Схващаш ли? Името ти наяве, разбираш ли?
— Просто ги постави в каната, момче — с досада отвърна Копърко. — И докато сме на тази тема, нямам високо мнение и за рутинната процедура.
— Извинете, учителю.
— Я ми подай, ако обичаш, кука за мозък номер три, докато си още на оня край.
— Веднага пристига, учителю.
— И да не ме бутнеш. Това е фина работа.
— Разбира се.
Царят се приближи и проточи врат. Ембри тършуваше в своя си сектор на дейност и след малко подсвирна ниско и продължително.
— Ще погледнеш ли само цвета на това! — възкликна той. — Никога не би ти хрумнало, нали? Това е нещо, което те ядат ли, учителю?
Копърко въздъхна:
— Просто го сложи в паницата, Ембри.
— Да, слагам го. Учителю?
— Кажи, момко?
— В кой чарк е разположен богът, учителю?
Копърко надничаше през ноздрата на царя, като се опитваше да се съсредоточи.
— Тази работа се оправя преди да дойде при нас тук, долу — търпеливо му обясни.
— А аз си се чудех — продължаваше Ембри, — защото нали за това няма кана.
— Не. Не може да има. Трябва да е доста необикновена кана.
Ембри имаше малко разочарован вид.
— O — възкликна, — значи той си е един обикновен простосмъртен, така ли?
— В тясно органичен смисъл — поясни Копърко с леко приглушен глас.
— Нашата мами разправя, че го е бивало за цар — каза Ембри. — Какво мислиш ти?
Копърко се спря за миг с кана в ръка и изглежда за първи път от началото на разговора се позамисли.
— Никога не мисля за това преди да се появят тук долу. Предполагам, че беше по-добър от повечето други. Хубав чифт бели дробове. Чисти бъбреци. Хубави големи синуси — това е нещото, което винаги търся в един цар. — Сведе поглед и оповести професионалното си заключение. — Наистина е удоволствие да работиш с него.
— Нашата мами казва, че сърцето му си е на мястото — продължаваше Ембри.
Царят замаяно се понесе към ъгъла, като унесено кимна утвърдително с глава. Да, мислеше си той. В кана номер три, на най-горната полица.
Копърко избърса ръцете си с някакъв парцал и въздъхна. Навярно тридесет и петте години служба в погребалния бизнес, който му даде твърда ръка, философска нагласа и задълбочен интерес във вегетарианството, освен това са му дарили и умения да чува звуци отвъд простосмъртните. Тъй като беше почти напълно убеден, че точно край ухото му някой друг също въздъхна.
Царят тъжно продължи към другия край на залата и впи поглед в матовата течност в подготвителната вана.
Странна работа. Когато беше жив, всичко това му изглеждаше толкова разумно, толкова очевидно. А сега беше мъртъв и му се струваше огромна загуба на усилия.