— Много неподходящо, Ваше величество. Бихме изисквали съпруга, добре запозната със съблюдаването на обредите. Разбира се, нашата леля е на разположение, Ваше величество.
Последва шумна тупурдия. Диос въздъхна и направи знак на слугите да съберат предметите от земята.
— Ако само можем да започнем отново, Ваше величество? Това е Зелката на Растителния Прираст…
— Моля? — прекъсна го Тепик. — Нали не те чух да казваш, че би трябвало да се оженя за леля си?
— Чухте ме, Ваше величество. Браковете вътре в семейството са гордост в традицията на нашето потекло — отвърна Диос.
— Но моята леля си ми е леля.
Диос завъртя очи. Непрекъснато бе съветвал покойния цар да се погрижи за образованието на сина си, но човекът упорито си знаеше все своето. Сега щеше да му се наложи да прави и това в движение. Реши, че боговете го проверяват. За да изградиш един монарх са нужни десетилетия, а той разполагаше със седмици.
— Да, Ваше величество — търпеливо потвърди той. — А освен това тя е Ваш чичо, Ваш братовчед и Ваш баща.
— Чакай малко. Баща ми…
Жрецът вдигна ръка, за да го успокои.
— Това е техническа подробност. Веднъж Вашата пра-пра-баба заяви, че тя е цар поради полическа целесъобразност и не мисля, че указът някога е отменян.
— Но тя все пак си беше жена, нали?
Диос изглеждаше смутен.
— O, не, Ваше величество. Тя беше мъж. Самата тя го декларира.
— Но виж, нечия леля…
— Точно така, Ваше величество. Напълно ви разбирам.
— Е, благодаря — отвърна Тепик.
— Много жалко е, че си нямаме сестри.
— Сестри!
— Така божествената кръв не се разрежда, Ваше величество. На слънцето може да не му хареса. А това, Ваше величество, е Лопатката на Хигиената. Къде бихте искали да Ви я сложа?
Цар Тепикамон XXVII се наблюдаваше как бива натъпкван със слама. Напоследък вече не чувстваше глад. Със сигурност никога повече няма да поиска пиле.
— Този шев е много хубав, учителю.
— Само не си мърдай пръста, Ембри.
— Майка ми шие точно така. Има си престилчица с ей такъв шев, мойта мами — продължи Ембри с усет кьм воденето на разговори.
— Казах да не мърдаш.
— Навсякъде по престилчицата има патета и кокошлета — Ембри направи безценно допълнение.
Копърко се концентрира върху работа си с ръцете. Майсторска изработка, бе готов да признае. От Гилдията на Балсаматорите и Сродните Занаяти му бяха връчвали медал за това.
— Сигурно наистина се гордееш с работата си — предположи Ембри.
— Какво?
— Ами мами казва, че царят продължава да живее, в известен смисъл, след цялото това пълнене със слама и зашиване. Някак си в Отвъдното. С твоя шев в тялото си.
Както и с няколко чувала слама и две-три кофи дзифт, тъжно си помисли сянката на царя. И хартията от обяда на Ембри, въпреки че не се сърдеше на момъка, който просто забрави къде я е оставил. Да прекараш цяла вечност с хартийката от нечий обяд като част от жизнено важните ти органи… Освен това бе останало и половин парче наденичка.
Доста се привърза към Копърко, дори и към Ембри. O, все още се чувстваше странно привързан и към тялото си — най-малкото чувстваше се неловко, ако се отдалечи на повече от няколко метра от него. През последните ден-два научи много за тях двамата.
Наистина странно. Целият му живот бе преминал в царството в разговори с няколко жреца и прочее. Знаеше, че обективно погледнато наоколо има и други хора — слуги, градинари и така нататък — но в живота му те бяха присъствали под формата на топчета. Той беше на върха, следван от семейството си, после идваше ред на жреците и сановниците, разбира се, а след това — на топчетата. Дяволски хубави, разбира се, от най-добрите в света — каквато подобава да е колекцията от топчета, която един цар би желал да управлява. Но все пак — топчета.
А сега беше изцяло погълнат от ежедневните подробности на скромните надежди на Копърко да напредне в Гилдията и от развиващата се история на непохватните сондажи на Ембри по посока на Гуенда, дъщерята на производителя на чесън, който живееше наблизо. Слушаше в захлас как пред него се разкрива свят, така наситен с различия и в най-малките подробности по отношение на ранг и статус, както беше наситен и света, който неотдавна напусна. Ужасна беше мисълта, че може никога да не научи дали Ембри преодолява съпротивата на баща й и печели своята избранница, или пък дали работата на Копърко по настоящия случай — тоест работата му върху самия него — ще му позволи да се добере до ранга на Високопоставено Възвишено Деветдесетградусово Отклонение от Местната Содена Профсъюзна организация към Гилдията на Балсаматорите и Сродните занаяти.