Като че смъртта представляваше някакакво причудливо оптично съоръжение, което превръща дори и капката вода в сложен кошер, бъкащ от живот.
Откри в себе си неудържим импулс да посъветва Копърко по основните положения в политиката или пък да уведоми Ембри каква е ползата от миенето и почтения външен вид. Няколко пъти се опита. Те го усещаха, нямаше съмнение по този въпрос. Но отдаваха това възприятие на течението.
Сега проследи как Копърко се отправи към голямата маса с кърпите и превръзките и се върна с дебела бала, която замислено подържа до онова, което дори и самият цар вече беше готов да нарича свой труп.
— Мисля, че ще е лен — оповести най-накрая. — Това определено си е неговият цвят.
Ембри обърна главата му на едната страна.
— Ще му отива зеблото. Или пък басмата.
— Не, басмата не. Категорично не басмата. Прекалено голяма е за него.
— Може пък да се разкапе в нея. Да се износи с времето, нали разбираш.
Копърко изсумтя.
— Да се износи? Да се износи? Не трябва да ми разправяш на мене за басма и износване. Какво ще стане, ако някой ограби гробницата след хиляда години, а той е в басма, кажи, де — какво? Ще се заклатушка до средата на коридора, може би ще удуши някого, признавам, но ще се яви разпасан, прав съм, нали? Лактите му веднага ще изскочат. Никога няма да го преживея.
— Но ти ще си мъртъв, учителю!
— Мъртъв? Какво общо има това с въпроса? — Копърко се ровеше из мострите. — Не, ще бъде зебло. Много е еластично зеблото. Освен това и добре се опъва. Ще може да набира чудна скорост из коридорите, ако някога му се наложи.
Царят въздъхна. Той самият би предпочел нещо лекичко, тафта например.
— И върви да затвориш вратата — добави Копърко. — Много духовито взе да става тук.
— А сега е време — заяви върховният жрец — да видим покойния ни баща. — Позволи си да пусне една малка усмивчица. — Сигурен съм, че той самият с нетърпение очаква този момент.
Тепик се замисли. Със сигурност той самият не очакваше с нетърпение събитието, но поне ще отклони вниманието им от идеята да го женят за роднините му. Протегна ръка надолу с жест, който, надяваше се, подхожда на цар, за да погали една от котките на палата. И това не се оказа добро решение. Съществото подуши ръката му, кръстоса поглед в стремежа си да мисли и след това захапа пръстите му.
— Котките са свещени — поясни Диос, шокиран от думите, изречени от Тепик.
— Котките с дълги крака, сребърна козина и презрително изражение може и да са — отвърна Тепик, като галеше ръката си. — Не зная за тази порода. Сигурен съм, че свещените котки не оставят мъртви ибиси под леглата. И съм убеден, Диос, че свещените котки, които живеят насред безбрежни пясъци, не влизат вътре да си вършат работата в сандалите на царя.
— Всички котки са си котки — уклончиво изрече Диос и добави: — Ако можем да сме така великодушни, че да ни последваме.
Той посочи отдалечената арка на Тепик.
Тепик бавно го последва. Струваше му се, че вече цели векове си е у дома, а още не се чувстваше добре. Въздухът беше прекалено сух. Дрехите му седяха като чужди. Прекалено горещо беше. Дори и сградите не бяха в ред. Например колоните. Вкъщи… тоест в Гилдията колоните бяха грациозни и надиплени, украсени в горната част с каменни чепки грозде и разни други работи. Тук колоните приличаха на масивни буци с форма на круша, а всичкият камък се беше стекъл в долната част.
Половин дузина слуги го следваха и носеха различни емблеми на царската власт.
Опита се да имитира походката на Диос и установи, че си припомня движенията. Завърташ тялото си в тази посока, после обръщаш глава насам и разперваш ръце на четиридесет и пет градуса спрямо тялото си, а дланите сочат надолу, след което се опитваш да помръднеш.
Жезълът на върховния жрец отекваше при всеки удар в големите каменни плочи — и слепец би могъл да върви бос из палата, като се води по следите от проядените с времето трапчинки, издълбани от Диос.
— Опасявам се, че ще намерим баща ни някак променен в сравнение с времето, когато го видяхме за последен път — започна Диос, за да завърже разговор, докато се движеха вълнообразно покрай фреската, на която царица Кхафут бе изобразена как приема Данъка от Световните царства.