— Погрешно? — отрони Диос.
— Без да се засягаш. Сигурен съм, че си с най-добри намерения — отвърна Тепик. — Просто, ами, той беше съвсем ясен по този въпрос тогава и…
— Аз съм с най-добри намерения?
Диос вкусваше всяка една дума, сякаш ядеше кисело грозде. Птакласп се изкашля. Беше свършил с пода. Сега се захвана с тавана.
Диос дълбоко си пое дъх.
— Ваше величество, ние винаги сме строили пирамиди. Всичките ни царе са погребани в пирамиди. Това е начинът, по който уреждаме нещата, Ваше величество. Тези работи се правят така.
— Да, но…
— Няма място за диспут — отсече Диос. — Кой би пожелал нещо различно? Да те запечатат с ловка изобретателност срещу светотатството на Времето… — Сега смазаната копринена жилка в гласа му се превърна в броня, твърда като стомана, надменна като остриета на копия. — Защитен за всички Времена от обидата на Промяната.
Тепик хвърли поглед надолу към кокалчетата на ръцете на върховния жрец. Бяха побелели, костта напираше под плътта, като че в яростта си искаще да избяга навън.
Погледът му се плъзна по облечената в сиво ръка на Диос и стигна до лицето му. „О, богове, вярно е, той наистина има вид, сякаш вие сте се уморили да го чакате и сте го мариновали за всеки случай“. После погледът му срещна погледа на жреца с нещо като метален звън.
Почувства се сякаш някой много бавно издухва плътта от костите му. Почувства, че е не по-значим от обикновена еднодневка. Еднодневка очевидно потребна, на която се отдава значимото уважение, но все пак си остава насекомо с всички съответно присъщи й права. И в стихията на този вторачен поглед му остана свобода на волята колкото на парченце папирус, понесен от ураган.
— Волята на царя е да бъде погребан в пирамида — отрони Диос с глас, какъвто сигурно е използвал Създателят, за да щрихира луната и звездите.
— Ъ-ъ — отрони Тепик.
— Царят ще има най-прекрасната пирамида — уточни Диос.
Тепик се предаде.
— O, добре. Чудесно. Да. Най-добрата, разбира се.
Птакласп грейна от облекчение, извади своята восъчна дъсчица със замах и измъкна писец от дълбините на перуката си. Знаеше, че главната работа е да приключи сделката колкото е възможно по-бързо. Само една дреболия да объркаш в такова положение и можеш да се окажеш на ръце с 1 500 000 тона варовик, обработен по поръчка.
— Тогава да бъде стандартният модел, да речем, о, вода в пустинята?
Тепик погледна към Диос, който си стоеше на мястото и този път на никого не мяташе бесни погледи, а се взираше в булдозите на Ентропията и ги опитомяваше единствено с усилие на волята си.
— Предполагам, някакъв по-голям — безнадежно се осмели да предложи монархът.
— Значи Президентският модел — уточни Птакласп. — Извънредно изключителен, о, осново на колоната на вечността. Ще пребъде в безкрая. Освен това специалната ни оферта за настоящата вечност са разнообразни съотношения с паракосмическа значимост, вградени в самата текстура на материала, напълно безплатно.
Погледна с очакване Тепик.
— Да. Да. Много добре — съгласи се Тепик. Диос пое дълбоко въздух:
— Царят изисква много повече от това — намеси се той.
— Така ли? — колебливо изрече Тепик.
— Наистина, Ваше величество. Вие изразявате желание за Вашия баща да бъде построен най-великият паметник — с равен глас изрече Диос.
Това си беше състезание, осъзнаваше Тепик, а той не знаеше правилата, не знаеше и как да играе и щеше да загуби.
— Така ли? O. Да. Да. Предполагам, наистина е така. Да.
— Пирамида, която няма равна на себе си в Джел — продължи Диос. — Това е волята на царя. Единствено това е правилно и редно.
— Да, да, нещо такова. Ъ-ъ. Два пъти по-голяма от обичайния размер — каза Тепик безразсъдно и изпита краткотрайно удовлетворение, като видя как Диос за миг загуби присъствието на духа си.
— Ваше величество? — възкликна той.
— Единствено това е правилно и редно.
Диос отвори уста, за да възрази, видя изражението на Тепик и я затвори.
Птакласп енергично дращеше, а адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу. Подобно нещо се случва само веднъж в трудовата ти кариера.
— Може да се направи много красива облицовка от черен мрамор — предложи, без да вдига поглед. — Може би разполагаме точно с необходимото количество в кариерата, о, царю на небесната орбита — добави прибързано той.
— Много добре — отвърна Тепик. Птакласп си взе чиста плочка:
— Ще решим ли завършващият камък да бъде обкован в сплав на златото и среброто — в електрон? По-евтино е, ако се вгради от самото начало. Нали не искате да използвате само сребро, а покъсно да си кажете: „А защо да няма и?“