Най-Великата Пирамида за всички времена…
И след като си се бъхтил до изнемога, за да осигуриш на благородниците техните билети към вечността, имаш ли право да насочиш експертния си опит към дома, т.е. да спретнеш една пирамидка бижу за себе си и за г-жа Птакласп с цел да осигуриш безопасната си доставка до Отвъдния свят? Разбира се, че не. Дори и на татко му дадоха право единствено на една мастаба, е, от най-хубавите по реката, трябваше да си признае. Мраморът с червени жили бе поръчан чак от Хоуондаленд и много хора бяха пожелали от същия, оказа се добре за бизнеса — ето това би се понравило на татко.
Най-Великата Пирамида на всички времена…
И никога няма да се сетят кой лежи под нея. Няма значение дали ще я наричат Глупостта на Птакласп или Гордостта на Птакласп. И в двата случая ще я наричат пирамидата на Птакласп. Изплува на повърхността на басейна от мислите си, за да чуе как синовете му още се карат.
Ако това ще го наследи, би предпочел конструкция от 600-тонни блокове варовик. Те поне са безшумни.
— Я млъквайте и двамата!
Те се спряха и седнаха с мърморене.
— Реших — оповести той.
IIб драскаше на пресекулки с писеца си. ІІа подрънкваше със сметалото си.
— Ще я направим — заяви Птакласп и с големи крачки излезе от стаята. — И ако на някой син това не му се нрави, ще бъде изхвърлен в открития мрак, където се чува само вой и чаткане на зъби — извика им през рамо.
Двамата братя, останали сами, се погледнаха бясно.
Най-накрая ІІа попита:
— Какво значи „квант“, все пак?
ІІб сви рамене:
— Значи да добавиш още едно нищо.
— O — възкликна ІІа, — само това ли било?
По цялата долина на река Джел пирамидите тихичко изливаха сиянието си към небето и така се освобождаваха от натрупаната през деня енергия.
Огромни безмълвни пламъци изригваха от върховете им и в танц се понасяха нагоре, назъбени като светкавица, студени като лед.
В продължение на стотици километри пустинята бе озарена със съзвездията на мъртвите, със сиянието на античността. А по долината на Джел светлините се сливаха в една обща огнена ивица.
Беше сложено на земята и в единия ъгъл имаше възглавница. Трябваше да е легло.
Тепик установи, че изпитва съмнения, докато се мяташе и въртеше и се опитваше да си намери кътче от постелята, която би била склонна, макар и частично, да го приеме. „Ама че глупост, израснал съм на такива легла. И всички възглавници си бяха изсечени от камък. Роден съм в този палат, това си е моето наследство, трябва да съм готов да го приема…“
„Първото, което ще направя сутринта, е да си поръчам нормално легло и пухена възглавница от Анкх. Аз — царят казвам, че това ще стане.“
Обърна се на другата страна, а главата му глухо се чатна във възглавницата.
И канализация. Каква страхотна идея е канализацията. Удивително е какво можеш да постигнеш с една дупка в пода.
Да, канализацията. И врати, по дяволите. Тепик определено не беше свикнал да разполага с няколко слуги през цялото време и процедурата по очистване преди лягане много го притесни. А и хората също се попритесниха. Твърдо бе решен да опознае хората. Непрестанното свиране в палата е изцяло неправилно.
И как можеш да заспиш, като цялото небе над реката грее като при заря?
Накрая самата умора се пребори с тялото му и го укроти в някаква зона между сън и събуждане, а по очните му ябълки се прокрадваха побеснели образи.
Например срамът, който изпитват дедите му при превода на още неизрисуваните фрески от царуването му: „Завъртулка, орел със запек, криволичеща черта, задник на хипопотам, драскулка: И в годината на Цикъла на Цефнет, Богът на Слънцето Тепик нареди да бъде Инсталирана Канализация и Презря Възглавниците на Своите Предци.“
Присъни му се Кхъфт — огромен и брадясал, говореше с езика на гръмотевиците и светкавиците, призоваваше гневът на небесата да се стовари върху този наследник, който изменя на благородното минало.
Диос му се яви и мимоходом му разясни, че по силата на декрет, издаден преди няколко хилядолетия, от първостепенна важност е да се ожени за котка.
Богове с най-различни глави се надпреварваха за вниманието му и подробно му обясняваха естеството на божествеността, на фона на някакъв далечен глас, който се опитваше да му се натрапи и пищеше, че не искал да бъде погребван под тонове камънаци. Но на Тепик не му остана време да се съсредоточи, защото видя седем дебели крави и седем кльощави крави, а едната от тях свиреше на тромбон.