С нарастващ ужас той осъзна, че в момента триото обсъжда някаква пирамида. Неговата пирамида. Щяла да бъде най-великата, строена някога. Щели да я издигнат на особено плодородна земя, разположена на склон, на най-лично място в некропола. Пред нея и най-голямата сегашна пирамида щяла да заприлича на детска конструкцийка в пясъчно сандъче. Шяла да бъде заобиколена от мраморни градини и гранитни обелиски. Щяла да бъде най-големият мемориален комплекс, строен от син за баща.
Царят изстена.
Птакласп изстена.
По времето на баща му е било по-добре. Тогава е било достатъчно да разполагаш само с дяволските дървени валци и двайсетина годинки, което е носело известна полза, защото всички са били в безопасност по време на сезона на Разлива, когато полетата са наводнени. А сега е достатъчно да имате под ръка един умникс парче тебешир в ръка и точни магически формули.
Имайте предвид, че резултатът е впечатляващ, ако обичате подобни неща.
Птакласп ІІб обикаляше големия каменен блок, като ту почистваше някоя формула, ту подчертаваше някой окултен надпис. Вдигна поглед и кимна на баща си.
Птакласп забързано се отправи обратно към царя, който стоеше със свитата си на скалата с изглед към каменоломната, а слънцето се отразяваше в маската му. На всичкото отгоре и височайша визита…
— Готови сме, ако това Ви задоволява, о, небесен свод.
Препоти се. Отчаяно се надяваше, че…O, богове. Царят отново ще го Накара да се Чувства като у Дома си.
Умоляващо погледна към върховния жрец, който с кривата си гримаса му даде да разбере, че не смята нищо да направи по този въпрос. Ставаше нетърпимо, а архитектът не беше единственият, подложен на всичко това — Копърко, майсторът балсаматор, бе принуден в продължение на половин час да Говори за Семейството си вчера — не беше редно, хората очакват от царя да си стои в палата, беше прекалено…
Царят бавно вървеше към него, по един безгрижен начин, с който целеше да предразположи майстора строител и да го накара да мисли, че е между приятели. O, не, помисли си Птакласп, на всичкото отгоре ще си Спомни и Името ми.
— Трябва да подчертая, че за девет седмици сте свършили огромна работа, това е много добро начало. Ъ-ъ. Ти беше Птакласп, нали? — започна царят.
Птакласп преглътна на сухо. Сега вече помощ отникъде нямаше да дойде.
— Да, о, ръка над водите — отвърна той — O, извор на…
— Мисля, че е достатъчно да казваш „Повелителю“ или „Ваше величество“ — прекъсна го Тепик.
Птакласп се паникьоса и страхливо погледна към Диос, който примига, но отново кимна.
— Царят иска да се обръщаш към него — израз на болка премина през лицето му, — неформално. Според привичките на варва… на чуждоземците.
— Сигурно се мислиш за човек с голям късмет при толкова талантливи и трудолюбиви синове — продължи Тепик, като изучаваше атмосферата на усърдна работа в каменоломната.
— Аз… ще, о… Ваше величество — мрънкаше Птакласп и изтълкува чутото като заповед.
Защо царете не си раздават заповедите, както правеха едно време? Тогава всеки си знаеше мястото, а царете не обикаляха, не се държаха мило и не се отнасяха с хората като с равни, като че всеки може да кара слънцето да изгрява.
— Това сигурно е много увлекателен занаят — продължаваше Тепик.
— Както желае Ваше величество, Ваше величество — отговори Птакласп. — Само ако Ваше величество каже…
— И как точно функционира всичко това?
— Ваше величество? — Птакласп беше ужасен.
— Карате блоковете да летят, нали?
— Да, о, Ваше величество.
— Много интересно. Как точно го правите?
Птакласп почти прегриза устната си. Да Издаде Тайните на Занаята? Беше смразен. Противно на всякакви очаквания Диос му се притече на помощ.
— С помощта на определени тайни знаци и магически образи, Ваше величество — обясни той, — за чийто произход не е разумно да се интересуваме. Това е мъдростта на… — той помълча — …на съвремениците.
— Доста по-бързо е в сравнение с влаченето насам-натам, предполагам — каза Тепик.
— И предишният метод си имаше своето величие, Ваше височество — отвърна Диос. — А сега, ако бих могъл да направя едно предложение.
— O. Да. Давайте, разбира се.
Птакласп избърса челото си и изтича до края на каменоломната.
Развя някакво парцалче.
Името определя обекта. Ако се смени името, променя се и обектът. Естествено не всичко се изчерпва само с казаното, но от паракосмическа гледна точка работата се свежда точно до това…