— Какво имаш предвид?
— Вярват, че светът се управлява от геометрията, Ваше величество, че всичко е само ъгли и числа. А това, Ваше величество… — Диос се намръщи — …може да доведе до появата на много нездрави идеи.
— Аха. — Тепик взе решение да проучи тези нездрави идеи колкото се може по-скоро. — Значи тайничко сме на страната на Тсорт, така ли?
— Не. Важно е Ефеб да си остане силен.
— Но имаме много повече общо с Тсорт?
— Така ги караме да си мислят, Ваше величество.
— Но те са пустинна култура, нали?
Диос се усмихна:
— Опасявам се, че не приемат пирамидите насериозно, Ваше величество.
Тепик се замисли върху всичко това.
— Тогава на чия страна сме всъщност?
— На нашата си, Ваше величество. Винаги може да се постигне. Помнете, Ваше величество, че родът Ви беше в третата си династия, преди нашите съседи да схванат как се правят бебета.
Оказа се, че делегацията на Тсорт действително бе изучавала културата на Джел прилежно, почти френетично. Освен това личеше, че не са и започнали да я проумяват. Просто си бяха взели назаем от нея толкова елементи, колкото са им се сторили нужни, а след това ги бяха сглобили по деликатно погрешен начин. Например масово си служеха с Тройно Завъртяната Походка, както е показана на барелефите, а тя се използваше в двора на Джели само при опредедени обстоятелства. Случайни гримаси помрачаваха лицата им, когато гръбначният им стълб започваше да протестира.
Освен това носеха Кхруспидите на Утринта и лентите за Пътя Отвъд, както и препаските Все Още Можещ и — нищо чудно, че и девойките, дежурни по ветрило, криеха усмивките си — имаха дори съответните брони за крака!16
Дори на Тепик му се наложи бързо да се изкашля. Но, помисли си, те толкова си знаят. Като децата са.
А тази мисъл бе последвана от друга, която я допълни: „Тези деца могат да ни изтрият от лицето на земята в рамките на един час.“
По горещите следи на другите две се появи и трета мисъл, която гласеше: „Това са само някакви си дрехи, за бога, а започваш да ги взимаш съвсем насериозно.“
Пратениците от Ефеб бяха по-разумно облечени в бели тоги. Те някак си приличаха, сякаш в страната им работеше пресичка, която оформяше в калъп еднакви дребни гологлави мъже с къдрави бели бради.
Двете делегации спряха пред трона и се поклониха.
— Здравейте — каза Тепик.
— Негово Величие Цар Тепикамон XXVIII, Повелител на Небесата, Колесничар на Фургона на Слънцето, Кормчия на Барката на Слънцето, Пазител на Тайното Познание, Господар на Хоризонта, Пазител на Пътя, Млатилото на Пощадата, Високопоставеният по Рождение, Никога Неумиращият Цар ви приветства с добре дошли и ви повелява да приемете по едно вино с него — изрече Диос и плесна с ръце, за да дойде някой иконом.
— O, да — продължи Тепик. — Моля, седнете.
— Негово Величие Цар Тепикамон XXVIII, Повелител на Небесата, Колесничар на Фургона на Слънцето, Кормчия на Барката на Слънцето, Пазител на Тайното Познание, Господар на Хоризонта, Пазител на Пътя, Млатилото на Пощадата, Високопоставеният по Рождение, Никога Неумиращ Цар ви приветства с добре дошли и ви повелява да седнете — уточни Диос.
Тепик си блъскаше главата да измисли подходяща реч. Много такива речи бе слушал в Анкх-Морпорк. Вероятно по цял свят си бяха едни и същи.
— Сигурен съм, че ще се разберем…
— Негово Величие Цар Тепикамон XXVIII, Повелител на Небесата, Колесничар на Фургона на Слънцето, Кормчия на Барката на Слънцето, Пазител на Тайното Познание, Господар на Хоризонта, Пазител на Пътя, Млатилото на Пощадата, Високопоставеният по Рождение, Никога Неумиращ Цар ви приветства с добре дошли и ви заповядва да се вслушате! — извиси глас Диос.
— …дългата история на приятелството…
— Да се вслушате в мъдростта на Негово Величие Цар Тепикамон XXVIII, Повелител на Небесата, Колесничар на Фургона на Слънцето, Кормчия на Барката на Слънцето, Пазител на Тайното Познание, Господар на Хоризонта, Пазител на Пътя, Млатилото на Пощадата, Високопоставеният по Рождение, Никога Неумиращ Цар!
Ехото затихна.
— Мога ли да ти кажа нещо, Диос?
Върховният жрец се наведе напред.
— Необходимо ли е всичко това? — изсъска Тепик.
Орловите черти на Диос придобиха вдървения израз на човек, който се бори с непозната концепция.
— Разбира се, Ваше величество. Това е традицията — заяви той накрая.
— Мислех си, че от мен се очаква да разговарям с тези хора. Нали разбираш, за границите, търговията и така нататък. Много съм мислил по тези въпроси и имам няколко идеи. Искам да кажа, че ще ми е трудничко, ако продължаваш така да ревеш.
16
Тук има нужда от малко пояснения. Ако чужд посланик при посещението си в Двора на Св. Джеймс носи (единствено ръководен от искреното желание да поласкае домакина) мека шапка, шотландски широк двуръчен меч, нагръдна броня от периода на Гражданската война, саксонски паталони и е с якобинска подстрижка, би направил приблизително същото впечатление.