— Ако обичаш да ми отделиш една минутка.
— Ваше величество? — повтори Диос и се материализира край трона.
— Нямаше как да не забележа, Диос — прости ми, ако греша, — известно отклонение в направения превод.
Жрецът придоби израз на изненада.
— Наистина не е така, Ваше величество. С изключителна точност предадох Вашето решение, като единствено си позволих да уточня детайлите в съответствие със съществуващите прецеденти и традиция.
— Как така? Проклетата твар всъщност принадлежеше и на двамата!
— Но Рхъмъсфът се слави с педантичната си преданост, Ваше величество, той търси всяка възможност да слави и величае боговете, а Ктофъл е известен само като пристан на глупави идеи.
— Каква е връзката с правосъдието?
— Много тясна, Ваше величество — невъзмутимо промълви Диос.
— Но сега никой от двамата не притежава вола!
— Точно така, Ваше величество. Но Ктофъл не го притежава, защото не го заслужава, а Рхъмъсфът със своята жертва си осигурява по-висок ранг в отвъдния свят.
— А ти, предполагам, ще си похапваш говеждо довечера — заключи Тепик.
Все едно, че му нанесе удар — ако бе награбил трона и го беше запокитил по жреца, реакцията му щеше да е същата. Диос отстъпи назад втрещен, със зейнала уста, а очите му се бяха превърнали в две нетрайни, изпълнени с болка езера. Когато проговори, в гласа му се долавяше сурова жилка.
— Аз не ям месо, Ваше величество. То разрежда и очерня душата. Мога ли да призова следващия случай, Ваше величество?
Тепик кимна.
— Много добре.
Следващото дело беше за наема на стотина квадрата земя край реката. Тепик го изслуша внимателно. Добрата плодородна земя беше от първостепенно значение в Джели, тъй като пирамидите заемаха твърде голяма част от нея. Проблемът беше сериозен.
Особено сериозен поради факта, че наемателят на земята, отвсякъде погледнато, си беше трудолюбив и съзнателен човек, а действителният собственик беше очевидно богат и противен.17 За съжаление обаче, колкото и да се опитва човек да пренарежда фактите, той си беше в правото.
Тепик дълбоко се замисли, а после косо погледна Диос. Жрецът му кимна.
— Струва ми се… — започна Тепик колкото се може по-бързо, но очевидно недостатъчно бързо.
— Вслушайте се в присъдата на Негово Величие Цар Тепикамон XXVIII, Повелител на Небесата, Колесничар на Фургона на Слънцето, Кормчия на Барката на Слънцето, Пазител на Тайното Познание, Господар на Хоризонта, Пазител на Пътя, Млатило на Пощадата, Високопоставен по Рождение, Никога Неумиращ Цар!
— Струва ми се… ни се — повтори Тепик — че като разгледахме проблемите в дълбочина и проникнахме отвъд дребнаво тленната им страна, заключихме, че единственото и справедливо решение… — той замълча. Един бог-цар не се изразява по този начин. — Рентиерът е претеглен на кантара и се установява липса — изтрещя гласът му през цепката на маската. — Произнасяме присъда в полза на наемателя.
Всички в съда като по команда се обърнаха към Диос, който проведе шепнешком консултация с останалите жреци и се изправи.
— Чуйте тълкуванието на словата на Негово Величие Цар Тепикамон XXVIII, Повелител на Небесата, Колесничар на Фургона на Слънцето, Кормчия на Барката на Слънцето, Пазител на Тайното Познание, Господар на Хоризонта, Пазител на Пътя, Млатило на Пощадата, Високопоставени по Рождение, Никога Неумиращ Цар! Пторн фермерът да плати веднага 18 тууна наем със задна дата на Принц Имтебос! Принц Имтебос да плати веднага 12 тууна на храма за дарове на боговете на реката! Да живее царят! Въведете следващия!
Тепик отново кимна към Диос.
— Има ли някакъв смисъл да седя тук? — разгорещено прошепна той.
— Моля Ви да се успокоите, Ваше величество. Ако не сте тук, откъде хората ще разберат, че с тях се постъпва справедливо?
— Но ти извърташ всичко, каквото ти казвам!
— Не, Ваше величество. Вие издавате присъдата като човек. А аз превеждам присъдата, издадена от царя.
— Разбирам — мрачно каза Тепик. — Добре, отсега нататък…
Чу се шум от бъркотия някъде извън залата. Очевидно отвън имаше някакъв затворник, който далеч не хранеше доверие към решенията на царя, а царят не го винеше за това. И на него самия работата съвсем не му харесваше.
Оказа се, че е тъмнокосо момиче, което се боричкаше в ръцете на стражите и с юмруци и пети им нанасяше такива удари, каквито биха накарали мъж, принуден да прави същото, да се изчерви от неудобство. Освен това не беше и облечена с подходящи дрехи за такъв род дейност. Одеждите й едва биха покрили стандартите за белене на грозде и мотаене из царските покои.
Тя видя Тепик и за негово тайничко удоволствие му хвърли поглед, изпълнен с чиста омраза. След прекарания следобед, през който се бяха отнасяли към него като към статуя с умствена недостатъчност, сега фактът, че някой е готов да прояви интерес към неговата личност, му достави истинска наслада.
17
По-младите наемни убийци, които обикновено са много бедни, са съвсем наясно относно морала на богатите, а когато се превърнат във възрастни наемни убийци, които обикновено са много богати, започват да възприемат идеята, че несправедливостта има своите добри страни.