— Защо пък аз? — засмя се Хенсън. — Вие заловихте мен, но не сте заловили астероидите. Не можете да ги прочистите.
— Можем, ако заловим вашата скала. На нея има всички необходими записи, нали?
— Опитайте и ги намерете — отвърна Хенсън с дрезгав глас. — Опитайте се да я намерите в една гора от скали. Вие сам казахте, че тя може да се движи.
— Ще бъде лесно да се намери — каза Лъки — по долината с консервните кутии, нали знаете.
— Давайте. Разглеждайте всяка скала, докато намерите долината. Търсенето ще ви отнеме милион години.
— Не. Само около един ден. Когато напуснах пиратската база, направих достатъчно дълга пауза, за да обгоря с топлинен лъч долината с консервните кутии. Стопих ги и ги оставих да замръзнат отново в неравен ъгловат лист блестящ метал. Там няма атмосфера, за да ръждяса, така че повърхността на скалата е станала също като тази на постовете от метално фолио, използвани при дуелите с ракетни пистолети. Тя улавя слънчевите лъчи и ги отразява с голяма интензивност. Обсерваторията на Серес ще трябва само да раздели небето на четири и да търси астероид около десет пъти по-ярък, отколкото би било нормално за неговите размери. Казах на астрономите да започнат търсенето още преди да напусна Серес, за да пресрещна Антън.
— Това е лъжа.
— Така ли? Дълго преди да достигна Слънцето получих съобщение по субетера, което включваше една фотография. Ето я. — Лъки я измъкна изпод покривката на бюрото. — Ярката точка със стрелката, сочеща към нея, е вашата скала.
— Мислите ли, че ще ме уплашите?
— Би трябвало. Кораби на Съвета са се приземили на нея.
— Какво? — изрева адмиралът.
— Нямаме време за губене, сър — каза Лъки. — Намерихме квартирата на Хенсън на другия край на скалата и свързващите я с пиратската база тунели. Получих по субетера някои документи, съдържащи координатите на вашите главни спомагателни бази, Хенсън и техни снимки. Автентични са, нали?
Хенсън рухна. Устата му се отвори и от нея бликнаха безнадеждни ридания.
— Разказах ви всички тези неща, Хенсън — каза Лъки, — за да ви убедя, че загубихте. Не ви остава нищо освен вашия живот. Не обещавам, но ако направите това, което ви казвам, може би накрая ще спасите само него. Свържете се с Ганимед!
Хенсън гледаше безпомощно пръстите си.
— Съветът е очистил астероидите ли? — попита с болка адмиралът. — Той е свършил работата? Без да се консултира с Адмиралтейството?
— Какво смятате да правите, Хенсън? — попита го Лъки.
— Какво значение има вече? Ще се обадя — отвърна Хенсън.
Конуей, Хенри и Бигман бяха на космодрома, за да поздравят Лъки със завръщането му на Земята. Вечеряха заедно в Стъклената стая на най-високото ниво на Планетния ресторант. През стените на помещението, направени от извити навътре еднопосочно прозрачни стъкла, те можеха да наблюдават топлите светлини на града, губещи се в равнините зад него.
— За щастие — отбеляза Хенри — Съветът успя да проникне в пиратските бази преди да разбере флотата. Военните действия нямаше да решат въпроса.
— Прав си — кимна Конуей. — Така астероидите щяха да останат свободни до следващата пиратска банда. Повечето от хората на тях не знаеха, че са били на страната на Сириус. Те бяха обикновени хора, търсещи по-добър живот от този, който бяха опитали. Мисля, че ще можем да убедим Правителството да предложи амнистия на всички с изключение на участниците в нападението, а те не бяха много.
— Всъщност — каза Лъки, — помагайки им да продължат развитието на астероидите, финансирайки разширението на фермите им за мая и снабдявайки ги с вода, въздух и енергия, ще изградим една защита за в бъдеще. Най-добрата защита срещу аетероидните престъпници е мирното и перспективно астероидно общество. По този начин ще постигнем мир.
— Не се самозалъгвай — рече войнствено Бигман. — Мирът ще трае само докато Сириус се реши да опита отново.
Лъки постави ръка на малкото му намръщено лице и закачливо го побутна.
— Бигман, мисля, че съжаляваш, загдето си спестихме една хубава война. Какво става с теб? Не можеш ли да се радваш на малка почивка?
— Знаеш ли, Лъки — каза Конуей, — можеше още в началото да ни довериш повече неща.
— Искаше ми се — отвърна Лъки, — но държах сам да се разправям с Хенсън. Имам важни лични причини.
— Но кога го заподозря за пръв път, Лъки? Какво го издаде? — поиска да узнае Конуей. — Фактът, че скалата се беше бутната в Забранената зона ли?
— Това беше последното потвърждение на подозренията ми — призна Лъки, — но само час след като го срещнах, разбрах че не е просто отшелник. Оттогава насам той беше по-важен за мен от всичко друго в Галактиката.