Хайнц Нойкирхен
Пиратите
Война, търговия и пиратство
I
Йохан Волфганг Гьоте споделя чрез словото на Мефистофел във „Фауст“:
„Не питай: как ще придобия? Мисли: какво ще взема аз? Война, пиратство, търговия света владеят с тройна власт.“1
Историята на морското разбойничество започва всъщност с историята на мореплаването. Аристотел дели мореплаването на риболов и пиратство: и двете били средства за прехрана. „Пейратес“ гърците наричали предимно онези мъже, които плавали като авантюристи по морето, за да грабят по далечните брегове. Думата пирати била възприета по-късно в езика на всички мореплавателски народи независимо от това, дали ги наричали морски разбойници, капери, корсари, лайкдийлъри или флибустиери.
Грабежът по бреговете бил навярно първата форма на пиратството. След разпадането ка първобитното общество правото на по-силния да отнема онова, което му е жизнено необходимо или желае да притежава, било въздигнато в морален принцип. Понеже оскъдната прехрана засягала често цели градове, племена и народи, в течение на много столетия смятали морския грабеж за полезна и прославена дейност. Един отличен познавач на историята на пиратството, гьотин-генският професор по история Йоахим Майер, който превел на немски и издал през 1728 година в Гослар прочутата книга на английския капитан Чарлз Джонсън „История на пиратството през XVIII век“, пише в своя предговор към тая книга: „Още от далечни времена морското разбойничество било смятано за почтено и разрешено. Упражнявали го крали и принцове в съдружие с най-прочутите и легендарни по своята сила и храброст герои.“
Походите по море и героичните подвизи по чужди брегове били възпявани от поети и предавани от летописци на поколенията. Тъй било както в древните средиземноморски държави пр.н.е., така и при племенните съюзи и народи край Северно и Балтийско море в първите столетия на нашата ера.
В развоя на историята възгледите за пиратството се променяли. То било възхвалявано от тези, които ползвало, и проклинано от онези, на които увреждало. „Pirata hostis humani generis“ (Пиратите са врагове на човешкия род), провъзгласили за пръв път римляните в първото столетие преди нашето летоброене, когато пиратството в Средиземно море заплашвало да се превърне в опасност за Римската империя.
Под формата на колониална търговия с роби крайбрежното разбойничество се запазило чак до XIX век. В колониите или в земите под чуждо влияние разменяли евтини дреболии, като стъклени мъниста, огледала, шарени кърпи или алкохол, пушки и барут, срещу благородни метали, подправки, важни суровини, животни и хора. Ако не можели да купят хора, отвличали ги, за да ги продават като роби. Насилственото отвличане на хора било през всички времена неотделима част на крайбрежното разбойничество.
Ограбването на плажа било разновидност на крайбрежното разбойничество. Присвояването на безстопанствено изхвърлени от морето вещи било открай време право на хората, които живеели край брега. „Господи, благослови нашия бряг!“ — молели се в черквата пасторите от крайморските градчета и селца в неделните утрини дори в нашето столетие. Твърде често помагали на молитвите и с действия. Премествали морски знаци, гасели пътеводни огньове или ги палели на опасни места. Пилотите водели корабите погрешно, за да заседнат в пясъка. А щом корабът заседнел, на много места дори избивали оживелите, за да присвоят стоката, без да се страхуват от свидетели. И днес не са рядкост въоръжени нападения върху заседнали или закотвени кораби.
Ала главната арена на пиратството била в открито море. Тук отрепките на обществото вдигали своите черни или червени флагове и тръгвали в атака срещу търговски или военни кораби.
В историята за възхода и падението на морското разбойничество се разпознават ясно кулминационни точки, които съвпадат с процъфтяването на търговията по море и нейното съсредоточаване в определени области. Първите връзки по море, когато се появила и морската търговия, били създадени в Средиземноморието от най-старото класово общество още по време на бронзовата епоха от третото хилядолетие преди нашата ера.
Още по-древни са следите от мореплаване и морско разбойничество в островния свят на Югоизточна Азия и покрай южнокитай-ските брегове. По-късно възлови средища на морския трафик станали части от Средиземно море, Северно и Балтийско море, Английският канал2, Карибско море, източните брегове на Северна Америка, крайбрежието на Западна Африка, Индийският океан и Китайско море, които били не само благоприятни ловни полета за морско и крайбрежно разбойничество, но и от военна гледна точка слаби места за нападения срещу търговски кораби. За овладяване на морската търговия и на морските пътища, по които тя пулсира, е имало винаги борби и войни. Могъщите по море се опитвали да си оспорват търговията, за да спечелят за себе си бликащите от нея богатства. Това ставало чрез официално обявяване на война и редовни военни флоти или чрез тайно или открито насърчаване на организирано от държавата морско разбойничество. Английската кралица Елизабет I и посветеният от нея в рицарско звание Френсиз Дрейк са най-известният пример за това.
2
Английски канал или Ламанш — морски проток между Англия и Франция, съединяващ Атлантическия океан със Северно море. Б. ред.