Римската империя била отслабена от вътрешните борби за властта след убийството на Цезар през март 44 година пр.н.е. и пиратите използвали този шанс. Между новите властници привличало особено внимание едно име: Секст Помпей, вторият син на Гней Помпей, великия победител на пиратите. Снизходителността на бащата докарала под флага на Секст Помпей множество някогашни пирати и техните синове. Ала най-голямата част от екипажите му съставяли избягали роби, на които той осигурявал убежище и обещавал свобода. И скоро Секст Помпей разполагал с могъща пиратска флота. С тази флота завладял Сицилия, Сардиния и Корсика и блокирал морските пътища за Рим. Това принудило Октавиан, приемника на Цезар и по-късно император Август, да сключи със Секст Помпей в 39 година пр.н.е. договора от Мизенум. Този договор преди всичко гарантирал на Секст Помпей Сицилия, Сардиния и Корсика дотогава, докато Октавиан и Антоний държат завладените от тях провинции. Освен точа договорът съдържал амнистия за всички последователи на Сикст. Намиращите се при него роби били признати за свободни, а Помпей се задължил да не приема повече избягали роби и да доставя на Рим зърнени храни. Ала много скоро пиратските кораби на Секст Помпей отново плячкосвали бреговете на Италия и спирали подвоза на стоки към Рим. В столицата пак заплашително се надигали гладни бунтове. И понеже Помпей наново приемал на борда на своите кораби избягали роби, Октавиан провъзгласил борбата срещу него за война срещу бягството на роби и назначил Агрипа, един вече изпитан военачалник, за адмирал на римската флота. Със завидна енергия Агрипа преустроил флотата и я усилил с нови кораби, а в 36 година преди н.е. при североизточния нос на Сицилия край Наулохус дал решително сражение на флотата на Секст Помпей. Пиратите били разгромени, изскубнали се само 17 кораба. Победата на Агрипа била улеснена, понеже много екипажи на Помпей, съставени от някогашни роби, не се биели, а се предавали — Агрипа им обещал да ги приеме в своята армия като свободни хора. На първо време те действително били включени във войската, но в уречен ден по тайна заповед на Октавиан 30 000 души били задържани и предадени на старите им господари. Хиляда роби, чийто произход не могли да установят, били екзекутирани.
След битката Секст Помпей забягнал в Мала Азия, гдето бил заловен и умъртвен. Рим се избавил и от тази опасна заплаха. В понататъшния ход на римската история не се създала вече мощна концентрация на цели, военно организирани пиратски флоти. Но морският грабеж на отделни пирати продължил да застрашава римските търговски кораби, докато те плавали по Средиземно море.
Грабителски и завоевателски плавания на готи, вандали и викинги
IV
Юлий Цезар писал за германите, че те не смятали за позор грабежа, ако той бил извършван извън техния племенен съюз. Първото описание за пиратство в района на Северно море произхожда от перото на римския летописец Корнелий Тацит. В биографията „Животът на Агрикола“, излязла през 98 г. от нашето летоброене, той разказва как германи, взети насилствено в римската армия, при една военна акция в Британия през 83 година от н.е. пребили римския капитан и римляните, които ги обучавали, и избягали. На брега те овладели три лодки. Принудили водача на едната да им служи за пилот, а другите умъртвили. С трите плавателни съда германите се провирали надлъж по британския бряг и опитвали щастието си като морски разбойници. Изглежда, че то не било твърде благосклонно, защото Тацит пише как те убивали и изяждали по-слабите помежду си, а сетне и онези, върху които паднел жребият, за да не измрат всички от глад. На края, когато напуснали корабите си, били пленени от фризите като пирати и продадени за роби.
През второто и третото столетие от нашата ера у германите се появили трайни племенни съюзи и народности. Живеещите по крайбрежието, предимно фризи и сакси, били добри корабостроители и мореплаватели и търгували с балтийските и скандинавските племена.
Със своите кораби те същевременно предприемали и грабителски набези по море, за да завладеят съкровища и роби за продан. Това съчетание на морска търговия и разбойничество довело до натрупване на богатства в ръцете на племенната аристокрация и ускорило разпадането на първобитното общество. Властта на племенните водачи нараствала, а племенното благородничество и васалите придобивали все по-голямо влияние. Всички те искали да завладеят нови земи и да съберат военна плячка, за да станат още по-богати. В своите военни и завоевателни походи германските племенни съюзи прониквали дълбоко в Римската империя и стигали до бреговете на Средиземно море. В 251 година от н.е. готи завладели и разграбили тракийския град Филипополис. Те победили войските на римския император Деций, който сам загинал в битката с готите. Три години по-късно готите отново нахлули в Тракия и се промъкнали до Тесалоники (Солун). През годините 258 — 268 предприемали оттук грабителски походи по море към Гърция и по малоазиатския бряг, като плячкосали много градове: Ефес, Никая, Никомедея и други. По сведения на древни автори в най-големия пиратски поход на готите през 267 година участвували над 500 кораба и повече от 100 000 души.