По време на германското преселение на народите през 406 година вандалите прекосили Рейн. През Трир, Париж, Тур и Бордо те със сражения си пробили път през цяла Галия и в 411 година достигнали Южна Испания.
В 428 година вандалите избрали за свой крал Гайзерих, който заповядал да построят кораби по римски образец. С тая флота вандалите — стари източници говорят за 80 000 души — заедно с конете и каруците и с цялото си имущество се прехвърлили през 429 година на североафриканския бряг. Гайзерих, към когото се присъединили и големи орди готи и алани, системно настъпвали на изток покрай брега, в 439 година завладял Картаген и установил там своя владителски дом. Завоюването на Северна Африка от вандалите било много улеснено от помощта на робите и колоните от тая римска провинция, които вдигнали бунт срещу Рим.
Главната мощ и жизненият нерв на вандалите била тяхната флота. С нея от Северна Африка те овладели Балеарските острови, Сардиния, Корсика и част от Сицилия. От бреговете на своята новородена империя те се впускали в грабителски плавания към Италия и Гърция. Тук се натъкнали на Източната римска империя, създадена в 395 година при подялбата на огромната римска държава. Под командата на адмирал Василиск срещу вандалите била изпратена флота от 212 галери и 70 000 мъже, за противника не се знаело почти нищо. Според летописите вандалите нападнали източноримската флота при Кап Бон по време на едно примирие. Може донякъде да се предположи, че това твърдение от източноримска страна е било съчинено за оправдание на катастрофалното поражение, което понесла собствената им флота. Като резултат на вандалската победа Източен Рим официално отстъпил на Гайзерих по-голямата част от североафриканския бряг.
От новопридобитите и от старите си бази вандалската флота засилила своите пиратски походи по италийските, гръцките и малоазиатските брегове. В 455 година Гайзерих нападнал Рим и предоставил за 14 дни града на своите вандали за грабеж. Понеже тогава били разграбени и унищожени и християнски културни блага, по-късно един епископ измислил термина „вандалщина“ като синоним на безсмислено унищожение. Кралството на вандалите просъществувало до 534 година.
По бреговете на Северно море се поселили фризи, сакси, англи и юти, по северозападния бряг на Балтийско море даните, всички дръзки мореплаватели и пирати, които нападали и подлагали на плен и пожар Британия и северозападните брегове на Галия. Във връзка с тия грабителски набези за пръв път се появило наименованието викинг. Датският летописец Саксо, роден около 1150 година, описва много пластично как с развитието на феодализма в скандинавското общество се засилвало и морското разбойничество, упражнявано от аристокрацията. Под пиратския флаг се разрешавали и борбите за могъщество и власт между благородниците, кралете произлизали от знатните родове с най-много победи. Саксо назовава цял низ примери за пиратството на крале и аристократи.
„Хелго, син на датския крал Хулдан и сам по-късно крал на Дания, се отдал на морско разбойничество.“
„Халдан, крал на Дания, след тригодишно владичество отстъпил доброволно властта на своя брат Харалд и тъй като бил буен и неукротим, се заел с пиратство.“
„Коллес, крал на Норвегия, и Хорвендил, херцог на Ютландия, живели по едно и също време и били и двамата прочути морски разбойници.“
„Оло, по прякор Бързия, норвежки принц, по волята на своя баща станал морски разбойник, за да избави морето от други морски разбойници.
Той станал тъй могъщ по море, че надвил и унищожил 70 прочути морски разбойници, всички знатни принцове, а най-знатните по име Бирвил, Хуирвил, Торвил, Неф, Ореф, Редуарт, Ранд и Еранд.“
Викингите или норманите, както по-късно ги назовавали всички, към края на осмия век нахлували в Британия предимно от Дания. Тъкмо затова в английската история ги наричали и дани. Като начало на пиратските набези се смята нападението от норманите на манастира Линдисфарне на 8 юни 793 година. Богатият и прочут по онова време манастир на едноименния остров пред източния шотландски бряг бил оплячкосан и подпален. Всички негови обитатели били избити. Скоро последвали други нападения върху манастири и черкви, та в края на литургията но време на богослужение пеели: „Господи, избави ни от ужаса на норманите!“