Разбира се, викингските походи не могат да се обяснят от гледна точка само на литературата от сагите, възникнала при това столетия по-късно. Модерната историческа наука доказва, че се касае за дела и събития, които съпровождат процеса на създаване на раннофеодалните държави в Европа и само в изключителни случаи водят до трайно просъществувало наименование на страни или образуване на държави. Грабителските походи и търговските плавания, включващи и обширно разпространена търговия с хора, предлагали на благородниците и техните приближени възможности за обогатяване, които те използвали напълно според своите закони и схващания за морал.
Заблуждаващ е също и терминът викингско изкуство. С това име наричат погрешно цялата скандинавска културна епоха от 800-та до 1100-та година. В действителност викингского изкуство продължава традициите на германското и ранносредновековното изкуство, обогатено с елементи на ирландско, каролингско и най-вече на ориенталско изкуство като резултат от далечните търговски връзки на викингите.
Пиратството в Северно и Балтийско море
V
Докато норманите по време на своите грабителски и завоевателни походи всявали страх и ужас навред по Европа, морското и крайбрежно пиратство нараствало заплашително и в басейна на Северно и Балтийско море, изходната точка на викингските походи. Империята на Каролингите се разпаднала от собствените си вътрешни слабости. В Скандинавия се образували феодални кралства, които почти непрекъснато воювали помежду си. Балтийските славяни, в стадия на раннофеодално развитие, нападали чужди брегове, ала трябвало и сами да се бранят от завоевателния натиск на датските и немските феодали. Между различните крайбрежни държави на Северно море и Балтика възпирала през десети и единадесети век оживена морска търговия, смущавана постоянно от грабителски набези и нападения, от лов на хора и пиратство. Един летописец разказва за онова време:
„Морското разбойничество в Северното море, а и другаде у дат-чани, шведи, нормани, сакси, венди, руси, англичани и шотландци взе вече такива неимоверни размери, та нищо по море или на брега не бе подсигурено срещу техните грабителски походи и внезапни нападения и ако преди само отделни лица се занимаваха с морско пиратство, сега то стана дело на нации и народи. Шведите ограбваха датчани и руси, датчаните и норманите — англичани и сакси, вендите — дани, саксите — англичани и французи.“
Това изброяване дори не е пълно. Непонятно е защо не са споменати фризите, понеже те били не само добри мореплаватели, а и морски разбойници и търговци на роби. Със своите кораби те придружавали Карл Велики въз военните му походи срещу западните славяни и саксите, подпомагали английските крале против норманите, а една флотилия от фризийски пирати взела участие през 1097 година в сраженията на първия кръстоносен поход край Таре. От грабителски нападения не бил пощаден дори и фризийският бряг. Около 1000-та година датски и шведски морски разбойници нахлули във Фризландия. Според преданията те били две мощни орди — само едната брояла над 20 000 души, — които разграбили и опустошили цялата страна.
Балтийски славяни, ободрити, лютици и поморани — летописецът ги нарича и венди — предприемали от южния балтийски бряг наред със своите търговски плавания често и разбойнически нападения по скандинавския бряг и преди всичко по датските острови. Връхлитали върху Готланд и Борнхолм, Фалстер, Лааланд и Ютланд, прониквали чак до английския бряг. При едно нападение в 1135 година над Конунгахела в Норвегия те отвлекли 7000 пленници, жени, момичета и момчета и ги продали на славянските робски пазари за Ориента. Когато датчаните в 1043 година разрушили първата им база Йомбург, те се преместили на остров Рюген. На нос Аркона, най-северната точка на острова с широк кръгозор към морето, съградили храм-крепост, който в 1168 година бил изгорен до основи също от датчаните. В 1187 година балтийски славяни нападнали шведския град Сигтуна, опустошили го и отново отвлекли много пленници за робските пазари.