Морската търговия между държавите по Балтийско и Северно море обикновено използвала пътя през Ютландския провлак. Рядко плавали покрай полуострова. Най-известното място за претоварване и размяна на стоките през цели столетия било Хайтхабу, датско търговско поселище в южната част на Ютландия, защитено с двоен вал. В началото на десетия век Хайтхабу станал шведски, от 934 до 983 година бил немско владение, сетне пак датски. Многократно градът бил нападан и разграбен от морски разбойници, а в 1066 година окончателно разрушен при едно нападение на славяните.
Редица източници потвърждават, че от Северно в Балтийско море били организирани и проведени безчислени пиратски плавания изключително за лов на хора. При честите военни походи по време на славянско-скандинавските разпри хората били най-важната плячка. Рядко използвали пленниците като работна сила в стопанството на победителя, а обикновено ги продавали на европейски или ориенталски роботърговци. Разменяли ги срещу мечове, острия за стрели, монети, украшения, вино и платно от Северно море или украшения, сребро, стъклени изделия, полускъпоценни камъни, коприна и брокат от Средиземноморието. Други предмети за размяна от балтийското крайбрежие били кожи, восък, мед, херинга и янтар. Едно от най-значителните търговски средища по онова време бил балтийският остров Готланд, гдето при разкопки намерили над 40 000 арабски монети. Причина да се разполагат много пазари на островите бил не само стремежът на търговеца да се опази от нападения на разбойници — от пирати тук той също не бил надеждно защитен, — а главно да се затрудни бягството на най-ценната стока: хората.
Почти непрестанните грабителски и завоевателни войни и все помощно разпространяващото се пиратство и търговия с роби в зоната на Северно и Балтийско море довели от втората половина на VI столетие насам до всеобщ упадък на морската търговия и дори до намаляване броя на населението. Занаятчийските и търговски поселища, разположени по речните устия с удобни съобщителни връзки, се опитвали да се бранят от постоянните разбойнически нападения със силно укрепени валове. Ударил рожденият час на цяла броеница бързо развиващи се пристанищни градове, които получили скоро и самостоятелни градски права. За Рощок като крепост се споменава за първи път в 1161 година по повод един военен поход на датчани и сакси срещу ободритите. Една хроника от 1189 година го назовава пазар, а в 1218 година той бил удостоен с градски права по образеца на Любек. Права по негово подобие и по същия образец получили в 1229 година Висмар, в1234 г. Щралзунд, в 1237 г. Щетин, а в 1250 г. Грайфсвалд.
Наред с постоянно нарастващото производство в градовете, предназначено за износ, градските търговци започнали да организират търговия през далечни земи и морета. Те измествали дребните търговци от пазарите, особено фризите, които се занимавали главно с посредническа търговска дейност. Срещу рисковете при търговски плавания по море те организирали съдружия, които на първо време след завръщането на корабите пак се разпадали. Ала в течение на първата половина от XII столетие съдружията постепенно се развивали в стабилни институции с по-траен характер. Създавали се търговски ханзи като фландърската и кьолнската. Членовете на кьолнската ханза получили още в 1157 година от английския крал правна защита във формата на съпроводително писмо, в което той им обещавал „да бъдат третирани като негови собствени люде и приятели“. Поради всеобщата несигурност на транспортните пътища и за защита срещу разбойници от всякакъв род Имперският мирен договор от 1152 година признал на търговците от „Свещената римска империя“ правото да носят оръжие.
В началото на XIII век се оказало, че съдружията на търговците не били в състояние да защищават за дълго време интересите им в страната и чужбина. В XIV век градовете поели отговорността за размяна на стоки в далечни земи. Нова глава в историята на търговията открило решението на избраниците от вендските градове, събрали се в 1299 година в Любек, според което занапред никой обикновен търговец в Готланд нямал право да полага своя печат. Всеки град получил собствен печат, с който се скрепявали сделките на търговците. Отначало градовете прокарвали своите права в особено остри спорове с феодалните князе, понякога дори с военни средства. Още в 1226 година Любек изтръгнал за себе си статут на свободен имперски град. С това той вече не бил подчинен на никой феодален княз, а непосредствено на императора. За прокарване на общите интереси много градове се обединявали в съюзи, най-известен и най-мощен от които станал съюзът на ханзейските градове. С нарастващото значение на паричното стопанство и хроническата нужда на феодалите от пари в края на краищата градовете със своята стопанска жизнеспособност победили в борбата срещу князете, макар че онези в стремежа си да задържат властта не се побояли да продадат цялото югозападно крайбрежие на Балтийско море на датския крал. В течение на този процес мнозина благородници станали пирати, понеже разбрали, че могат да пуснат кръв на „пиперените чували“8 по-лесно на море, отколкото по суша. За пръв път през 1259 година градовете Любек, Висмар и Рощок сключили договор срещу морските разбойници, за да защищават общо мореплаването.