Продължителната експанзионистична политика на датските крале подронила из основи стопанството на страната и докарала Дания до ръба на разрухата. Аристокрацията използувала недоволството и възмущението на народа, прогонила краля и тласнала страната в хаоса на феодална анархия. Мнозина датски благородници станали главатари на пиратски банди, плаването в Балтийско море било вече крайно несигурно. Най-после в 1338 година градовете Любек, Висмар, Рощок и Хамбург се съюзили със северогерманските князе и с датския крал, за да се възправят заедно срещу пиратството в Балтийско и Северно море. Бремен не се включил в този съюз, въпреки че трябвало да затвори временно пристанището си пред устието на Везер поради постоянните разбойнически набези. Градът предпочел да откупи свободата на делтата чрез годишен данък на фризите. По документален източник той платил в 1312 година „за тази добра цел“ 1400 сребърни марки. Когато хамбургчани помолили император Карл IV (1346–1378 година) да ги защити от пиратите по Елба, той им дал добрия съвет да хванат разбойниците и да ги накажат според закона. В Северна Германия фактически не съществувала държавна власт, понеже императорите на „Великата римска империя на германската нация“ изразходвали всички свои сили в италианските походи. Северогерманските князе обаче не погледнали много сериозно на своя съюз с градовете срещу пиратите. Много от тях дори подкрепяли тайно морските разбойници и получавали дял от плячката. Датският и английският крал официално приемали пирати на своя служба и с тях засилвали морската си мощ. И понеже каперите се издържали само от собствените си доходи, кралските каперски писма и репресалии им давали неограничена възможност да превръщат плячкосването на всеки търговски кораб в редовна военна акция. По този начин в 1351 година един грайфсвалдски кораб бил абордиран от английски капер пред пристанището на Брюге и разграбен. По настояване на ханзата каперът бил осъден от един фландърски съд. В отговор английският крал въвел репресалии срещу ханзейската търговия в Британия. Мореплавателите от немските градове също се занимавали с пиратство срещу английски кораби предимно в Северно море, пък и другаде, щом им се удавала благоприятна възможност. Въоръжените екипажи от борда на когите имали двойна задача: да присвояват със сила товара на по-слабите кораби и да бранят когите от нападения на пирати и капери. Оръжието било нужно и за защита от разбойническите апетити на крайбрежното население, ако корабът заседне по плитчините. А в предханзейската епоха и дори в началото на съюза нерядко кораби на съперничещи си градове се нападали взаимно и ограбвали.
Възникването на ханзата през XIII век се осъществявало чрез различни групировки от градове. Една група образували рейнските градове със стопански център Кьолн. Към средата на същото столетие се създали Вестфалският и Долносаксонският съюз. Водещ във Вестфалския бил Дортмунд, в Долносаксонския първо Брауншвайг, по-късно Хамбург и Бремен. Съществуването на тези съюзи несъмнено подтиквало възхода на ханзата, но решаващо значение имали пристанищните градове по югозападното балтийско крайбрежие, тъй наречените вендски градове начело с Любек, Висмар, Рощок и Щралзунд. Към края на XIII век се образувала и групата на пруските градове, водачеството в нея поел бързо процъфтяващият град Данциг.
В една грамота от събора на градовете в 1358 година за първи път се употребява за съюза названието „Немска ханза“, макар в него да членували и чуждестранни градове.