В най-важните пристанищни и търговски градове в чужбина, в Лондон, Брюге, Берген и Новгород ханзата поддържала постоянни кантори, снабдени от съответните тамошни власти със специални пълномощия. Некоронован неин крал, водещ по всички въпроси, бил Любек. След разрушаването на стария славянски Любек в 1138 година градът бил повторно съграден в 1143 година. Нахлуването на ободритите през 1147 година не могло да възпре бързия растеж на града. Ръководната роля на Любек в съюза била улеснена от статута му на свободен имперски град, ала основите на своята мощ той укрепил като базисно пристанище за феодалната немска експанзия на Изток по море. Голямо предимство на Любек създавало и неговото географско положение — там се развило най-важното средище за претоварване на стоки при търговския обмен между Балтийско и Северно море.
През XIV столетие ханзата притежавала една флота от кръгло 1000 кораба с товароподемност около 100 000 тона, която превозвала годишно — по море се плавало само през шестте летни месеца — 300 000 тона стоки, едно забележително постижение за онова време. Традиционен кораб на ханзата била когата, нейната товароподемност стигала до 100 ласти (или 200 тона). Когата била едномачтова с едно голямо четириъгълно ветрило, изградена върху почти прав кил и обшита с парени талпи. Вместо дотогавашното странично кормило за управление, през XIV век тя вече имала кормило, твърдо скрепено към ахтерщевена. Когата била изключително товарен ветроход и не била пригодена нито за пътници, нито за военни цели. Ала тя винаги носела оръжие и въоръжени люде на борда. За водене на война и за борба срещу морски разбойници преустройвали когите във „фредекоги“. В една грамота от 1367 година се казва, че изпратените на война срещу Дания коги броели в екипажа си по 100 добре въоръжени мъже, между тях най-малко двадесет стрелци с арбалети. За въоръжения екипаж издигали отпред и на кърмата надстройки във форма на скеле, наричани по-късно кастели. В процеса на развитие когите постепенно станали тримачтови, назовани холк, а в обикновения разговорен език хулка, която могла да пренася товар 300 тона и повече.
Коги и хулки използвали и пиратите, ала преустроени и съоръжени нарочно за техните цели. Махали палубните надстройки и на тяхно място поставяли на горната палуба възможно най-голям брой топове. Но по принцип те избягвали да водят артилерийски двубой, понеже се стремели да сложат ръка на плячката непокътната. Методът им бил изненадата, а решаването на битката търсели в абордажен бой човек срещу човек. Затова мнозина пирати предпочитали бързи, пъргави кораби с плитко газене: шниги и шути. С такива ветроходи те безпрепятствено прониквали в речните устия, лесно маневрирали там, а при преследване от големи и силни противници лесно намирали убежище в плитчините пред брега.
Първата сериозна заплаха за ханзейското мореплаване създали разприте за политическо господство в скандинавските държави. Воюващите страни Дания и Швеция издавали каперски писма и мнозина скандинавски и немски благородници не пропускали удобния случай бързо и без труд да натрупат плячка. Обект на нападения били не вражеските кораби, а търговските коги на ханзата. Нито един ханзейски кораб не можел вече да излезе необезпокояван от пристанището. Тогава образували конвой, защищавани от фредекоги. Безуспешни останали няколкото въоръжени акции на ханзейските градове срещу пиратите за умиротворяване на морето. Нещо повече: мекленбургските градове от съюза били обвързани с едната воюваща страна, понеже крал на Швеция бил Албрехт фон Мекленбург, техен феодален господар. Борбата в западно Балтийско море все повече се превръщала във война между пиратите на датската регентка Маргарита и ханзейските градове Рощок и Висмар, които също започнали да приемат на своя служба пирати. Според една хроника двата града дали на пиратите разрешение да влизат в техните пристанища и свободно да продават плячката си. И търговци на ханзата си осигурявали дялове от пиратските кораби или сами поддържали и изпращали кораби за грабеж по море. Ала в края на краищата пиратството така тежко увредило търговията на ханзата, че градовете се принудили да преговарят с Маргарита. В 1382 година ханзата и Маргарита постигнали споразумение, което органичило морския грабеж в западно Балтийско море. Тогава пиратите се насочили на изток, където ударили мореплаването между Данциг и руските брегове. Ханзата, немският рицарски орден и Маргарита общо съставили една флота от 14 фредекоги и начело с ханзейския капитан Вулфлам фон Шонен я изпратили на борда срещу морските разбойници. Накрай, с посредничеството на Маргарита и графа на Холщайн, се стигнало до нещо подобно на мир между пиратите и ханзата.